Даме Попов
Тази статия е за революционера. За просветния деец вижте Дамян Попов.
| Даме Попов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Даме Попов в Общомедия | |
Дамян (Даме) Попиванов или Попов[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден в 1874 година в прилепското село Долнени, което тогава е в Османската империя. Влиза във ВМОРО в 1898 година, заклет от свещеник Георги Шивачев и няколко години е легален деец на Организацията. След убийството на Йордан Гавазов в 1898 година, укрива четника Стоян Димитров – Акчията. Заедно с четата на Мирче Ацев участва в убийството на Асан Сульо (Суле) Пушка в Долнени.[2]
През май 1901 година става четник на Марко Лазаров. След като войводата Лазаров се разболява и заминава в България на лечение през есента на същата година Даме Попов го замества като прилепски войвода. Член е на Прилепския революционен комитет.[3] По-късно е заменен от харамията дядо Андрей Петров до пристигането на Никола Русински в района през есента на 1901 година.[4]
Пред 1902 година по нареждане на Гоце Делчев заминава за София. През 1903 година навлиза в Македония с четата на Яне Сандански, а по-късно е в четата на Георги Скрижовски. Участва в няколко сражения до Младотурската революция в 1908 година, след която се легализира. В 1909 година е арестуван и затворен за раняването на сърбоманина Веле Анчев. В 1912 година става четник на Милан Гюрлуков, като взима участие в три сражения.[2] С четата на Гюрлуков се включва в Македоно-одринското опълчение при избухването на Балканската война в 1912 година.[5][6]
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Даме Попов се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО.[2] Четата му се сражава със сръбски потери при Червената стена.[7]
По време на участието на България в Първата световна война Попов се включва в редовете на Единадесета пехотна македонска дивизия. Попов е командир на Прилепския партизански взвод на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Частта на Попов се състои от 26 души, 16 са от Прилепско, 2 от Велешко, 5 от Воденско и 2 от Тиквешко, като никой не е напускал Македония.[8] Четата му е формирана в навечерието на Великден 1914 година първоначално от дезертьори от сръбската армия от Прилепско и е оглавена от Атанас Джамот. След нарастването ѝ е поета от Даме Попов. Четата води забележително тричасово сражение над село Заград, като след тричасов бой си пробива път с бомби.[9] След намесата на България във войната е трансформирана във взвод на 11-та дивизия. Участва в сражението с англичани и французи при Житолуп край устието на Черна.[9]
След войните Даме Попов емигрира в България. Участва в работата на Илинденската организация.
По време на присъединяването на Вардарска Македония към България през Втората световна война Даме се връща със семейството си в Прилеп.[10] На 24 февруари 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Умира в Прилеп на 13 юни 1948 година.[10]
Неговият родственик Миланчо Янкоски от Прилеп издава в България книгата „Досието Попиванова“ (2019), исторически роман за Даме Попов и неговата дъщеря Зора Попиванова.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 32.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 62.
- ↑ Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.50.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915. София, Издателство на БАН, 1981. с. 133, 146.
- ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140 - 141. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 381.
- ↑ Миланчо Янкоски: България и Македония се нуждаят от културен обмен // БГНЕС. Посетен на 13 юли 2024.
