Йордан Гавазов
| Йордан Гавазов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Христо Гавазов |
| Йордан Гавазов в Общомедия | |
Йордан (Юрдан) Христов (Ицов) Гавазов е български революционер, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Йордан Гавазов е роден в Прилеп, тогава в Османската империя, в семейството на Христо Гавазов. По професия е железар. Заедно с Даме Груев, Алексо Панов и Йордан Попкостадинов създават прилепския комитет на ВМОРО през 1894 година.[2]
През 1896 година е арестуван заедно с баща си Христо Гавазов и затворен в битолския затвор, уличен като участник в избиването на беговете зулумджии в Небрегово през 1895 година, заедно с Димо Дедото и другарите му. В затвора Йордан Гавазов, заедно със Стоян Лазов и Дончо Щипянчето намушкват с ками няколко пъти Мицко Кръстев за непристойното му поведение, след което Мицко окончателно минава в услуга на сръбската пропаганда в Македония.[3][4]
Зимата на 1897-98 година Йордан Гавазов успява да се измъкне от затвора и емигрира в България. Заедно с другаря си Христо Чемков повторно навлизат в Македония през май 1898 година с идеята да формират организационна чета в Прилепско с Харалампи Джуров и Стоян Димитров – Акчията.[5] В Прилеп Гавазов и Чемков са обградени в къщата на Белазелковци и за да не бъдат пленени се самоубиват,[6] като преди това убиват полицейския началник и няколко войници.[7][8][9]
Негов роднина е Тодор Гавазов.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Йордан Хр. Гавазов и Христо Чемков“, статия от Илия Иванов Шилегаров публикувана в сп. „Илюстрация Илинден“, год. I, книга 6, София, декември 1927 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 95.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 279.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.24.
- ↑ Прѣлюдията на Илинъ-день. // Автономия Год. I. Брой 1. 1 Августъ 1903 год. с. 3.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 28.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 11.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 82.
