Давид (комитопул)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Давид.
| Давид | |
| български благородник | |
 Свети цар Давид Български, стенописно изображение от „Свети Архангели“ в Рилския манастир, Димитър Зограф, 1845 г. | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 976 г.
|
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Баща | Никола |
| Майка | Рипсимия |
| Братя/сестри | Мойсей Арон Самуил |
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано. Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония между реките Вардар и Бистрица или на югозапад, в Преспа.
Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно. Сигурни са сведенията за това как Давид умира — той е убит от скитащи власи в местност по пътя между Преспа и Костур, наречена Красивите дъбове (на гръцки: καλή δρυς).[1] Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа или убийството му е организирано от Византия е предмет на догадки, а основният извор за тези събития, Йоан Скилица, мълчи по въпроса.
В памет на най-големия си брат, Давид, и на родителите си, Никола и Рипсимия, през 993 г. българският военачалник Самуил поставя каменен надпис, открит в църквата „Свети Герман“ от X век при село Герман до Преспанското езеро.
Давид е един от типичните примери за народна канонизация, усвоена и от църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от XIX век. Паметта на Свети Давид, цар Български се отбелязва заедно с онази на Светите Седмочисленици – на 27 юли.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Никола (X в.) | Рипсимия (? – пр. 993) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Давид (? – 976) | Мойсей (? – ок. 997) | Арон (? – 987) | Самуил (958 – 1014) | Агата (X в. – 90-те) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария (X в. – XI в.) | Йоан Владислав (? – 1018) | Гаврил Радомир (970 – 1015) | Теодора Косара (? – сл. 1019) | Иван Владимир (990 – 1016) | Мирослава (X в. – XI в.) | Ашот Таронит (? – сл. 1005) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пресиян (997 – 1061) | Алусиан (XI в. – сл. 1068) | Радомир (пр. 1019 – сл. 1097) | Траян (ок. 990 – 1038) | Аарон (X в. – XI в.) | Екатерина (XI век – 1063) | Исак I Комнин (1007 – 1060) | Неизвестна | Роман Куркуа | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Василий Алусиан | Самуил Алусиан | Анна Алусиан | Роман IV Диоген (1030 – 1072) | Теодор (? – 1055) | Радомир | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, Изд. „Просвета“, София 1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 84.
- Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 603-616.
- Павлов, Пл., Темелски, Хр. Светци и духовни водачи от Македония, Велико Търново, 2004.
