Направо към съдържанието

Мирослава Българска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирослава Българска
българска княгиня
Сватбата на Ашот и Мирослава
Сватбата на Ашот и Мирослава

Родена
Починала
Семейство
БащаСамуил
МайкаАгата
Братя/сестриГаврил Радомир
Теодора Косара
Мария
СъпругАшот Таронит
Мирослава Българска в Общомедия

Мирослава е българска княгиня.

Тя е дъщеря на цар Самуил и царица Агата. Сестра е на цар Гаврил Радомир и на княгините Теодора Косара и Катун Анастасия и е братовчедка на българския владетел Иоан Владислав.

Омъжена е за Ашот Таронит – арменец, византийски благородник от династията Багратуни, пленен от българите в битката при Солун през 996 г., син на дука Григорий Таронит – управител на Солун. Според Йоан Скилица Мирослава се влюбва в пленника и заплашва баща си, че ще се самоубие, ако не стане законна съпруга на Ашот. По всичко изглежда, че Самуил не посмява да се противопостави на дъщеря си и изпълнява желанието ѝ. След като сватбата на Ашот и Мирослава е отпразнувана, Самуил изпраща младоженците в Драч и поверява на зет си защитата на Драчката област.

Към 1005 г. Мирослава и Ашот, манипулирани от местните гърци, извършват измяна – бягат на един от византийските кораби, които по това време обсаждат Драч, и след като пристигат в Константинопол, уведомяват император Василий II Българоубиец за начина, по-който Драч би могъл да бъде завоюван и да му бъде предаден най-лесно. В отплата за предателството императорът удостоява Ашот с титлата „магистър“, а Мирослава получила званието „патриция зости“ („първа придворна дама“) със съответните регалии[1] – бял хитон и червен пояс (само императора и близки представители на семейството муносят червен цвят; патриция зости влиза в челната десетка на най-видните личности, редом с императора, патрирарха, великия логотет и кастрофилакта на Солун). Освен това ѝ е представен съответният антураж. Този ранг със съответните му регалии дълго време се е давал само на жени от императорското семейство или близки до него – сестри, братовчедки, снахи, племенници. Измяната на Мирослава и Ашот се оценява като тежък удар за политиката на цар Самуил, тъй като осигурява ценно стратегическо предимство на византийците във войната им срещу България.

  1. Рамбо, Алфред, Дил, Шарл. Византия. Издателство „Херодот“, 1992.