Радомир Български
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Радомир Българина | |
патриций | |
Лични данни | |
---|---|
Преданост | Византия |
Кариера | Битка при Левунион, Първи кръстоносен поход |
Религия | Православие |
Роден | преди 1019 г.
|
Починал | след 1097 г.
|
Семейство | |
Народност | българин |
Род | Комитопули |
Баща | Иван Владислав |
Майка | Мария |
Радомир е петият син на българския цар Иван Владислав и царица Мария.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]За него в Алексиада Анна Комнина споменава:
„ | ...тоя мъж, който излиза от българите, е благороден и по майчина страна е родственик на императрицата и нашата майка... | “ |
Има шест пет братя и шест сестри, сред които:
- Пресиян II, владетел на България
- Алусиан, стратег на Теодосиополис (дн. Ерзурум), претендент за българския престол
- Аарон, пълководец, катепан на Васпуркан, управител на Иверия, дук на Едеса
- Траян, княз
- Екатерина, императрица на Византия като съпруга на Исак I Комин
- Сестра, омъжена за Роман Куркуа, ослепен 1026 по обвинение в заговор срещу император Константин VIII.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]След завладяването на България Радомир и семейството му са отведени във Византия, където са интегрирани в редовете на византийската аристокрация. Подобно на братята си и Радомир е изпратен в далечните източни области на империята, където се налага да участва в кампаниите срещу селджукските турци. Анна Комнина съобщава:
„ | Радомир някога си (отдавна) бил уловен от турците и като прекарал дълго време с тях, научил и езика им. | “ |
По времето на император Алексий I Комнин вече престарелият Радомир взима участие в прословутата битка срещу печенегите при Левунион на 29 април 1091 г.
Името му се споменава за последно през 1097 г., когато император Алексий I изпраща Радомир при един от водачите на Първия кръстоносен поход-Боемунд I Тарантски, за да води преговори с турските защитници на обсадената Никея, тъй като Радомир владее езика им.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018-1187). I. Епоха на въстанията. 135-136.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]