Гьон II Кастриоти

Гьон II Кастриоти
	Гьон II Кастриоти
албански благородник от XV век
Роден	1456 г. Княжество Кастриоти
Починал	2 август 1514 г. (58 г.) Мезание, Италия
Религия	Католическа църква
Семейство
Род	Кастриоти
Баща	Скендербег
Майка	Доника Кастриоти
Съпруга	Ирина Бранкович (съпруга на Гьон II Кастриоти)

Гьон II Кастриоти (на албански: Gjon Kastrioti II, на италиански: Ioanne Castrioto,^[1] Giovanni Castrioto^[2]) е албански благородник от XV век.

Живот

Гьон е единственият син на националния герой на Албания Скендербег и Доника Кастриоти. За кратко е владетел на Круя след смъртта на баща си, но скоро е принуден да напусне страната. Заминава за Италия, където е херцог на град Галатина (1485), граф на Солето, владетел на Монте Сант'Анджело и Сан Джовани Ротондо.

През 1495 г. кралят на Неапол Фердинандо I му дава титлата сеньор на Галяно дел Капо и Ория. Опитва се да се бори срещу османците.^[3] През юни 1481 г. подкрепя силите на Иван Църноевич за успешното отвоюване на Княжество Зета от османците.^[4]

Семейство

Гьон II Кастриоти се жени за Ирина Бранкович, третата дъщеря на Лазар Бранкович, смедеревски деспот, и съпругата му Елена Палеологина.^[5] Имат няколко деца:

Джорджо († 1540),
Костантино Кастриота (1477 – 1500), епископ на Изерния
Феранте († 1561), херцог на Галатина
Мария († 1569)

Потомците на Гьон II Кастриоти, живеещи днес в Италия, са единствените потомци на византийския император Мануил II Палеолог, прадядо на Ирина Бранкович.^[6]

Бележки

↑ Theodore Spandounes (Spandugnino), De la origine deli Imperatori Ottomani, Sathas, C. N. (ed.) (1890) Documents inédits relatifs à l'histoire de la Grèce au moyen âge, IX (Paris), p. 159
↑ Breve memoria de li discendenti de nostra casa Musachi, p. 284
↑ Anamali, Skënder (2002), Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian), I, Botimet Toena, pp. 413–416, OCLC 52411919
↑ Евгениј Љвович Немировски (1996). Почеци штампарства у Црној Гори, 1492-1496. ЦНБ "Ђурђе Црнојевић". p. 99.
↑ Dejan Nikolić (1996). Svi vladari Srbije. Narodna biblioteka "Resavska škola".
↑ Runciman, Steven (1990), The fall of Constantinople, 1453, Cambridge University Press, pp. 183–185, ISBN 978-0-521-39832-9

[1] Theodore Spandounes (Spandugnino), De la origine deli Imperatori Ottomani, Sathas, C. N. (ed.) (1890) Documents inédits relatifs à l'histoire de la Grèce au moyen âge, IX (Paris), p. 159

[2] Breve memoria de li discendenti de nostra casa Musachi, p. 284

[3] Anamali, Skënder (2002), Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian), I, Botimet Toena, pp. 413–416, OCLC 52411919

[4] Евгениј Љвович Немировски (1996). Почеци штампарства у Црној Гори, 1492-1496. ЦНБ "Ђурђе Црнојевић". p. 99.

[5] Dejan Nikolić (1996). Svi vladari Srbije. Narodna biblioteka "Resavska škola".

[6] Runciman, Steven (1990), The fall of Constantinople, 1453, Cambridge University Press, pp. 183–185, ISBN 978-0-521-39832-9

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]