Фердинанд I (Неапол)
| Фердинанд I | |
| крал на Неапол | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Неапол, Италия |
| Управление | |
| Период | 1458 – 1494 |
| Предшественик | Алфонсо V Арагонски |
| Наследник | Алфонсо II (Неапол) |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Династия Трастамара |
| Баща | Алфонсо V Арагонски[1] |
| Братя/сестри | Мария Арагонска Фердинанд Арагонски |
| Съпруга | Изабела дьо Клермон Хуана Арагонска |
| Партньор | Диана Гуардато Маркезела Шпитцата Пишишела Пишишели Еулалия Равиняно Джована Карачоло |
| Деца | Алфонсо II Неаполитански Елеонора Арагонска Федерико I Неаполитански Джовани Арагонски Беатриче Арагонска Франческо Неаполитански Джована Арагонска Карло Арагонски Извънбр.ː Енрико Арагонски Мария Арагонска Джована Арагонска Илария Арагонска Лукреция Арагонска Фердинандо Арагонски Мария Арагонска Чезаре Арагонски Алфонсо Арагонски Мария Чечилия Арагонска Фердинандо Арагонски Мария Арагонска Джована Арагонска |
| Фердинанд I в Общомедия | |
Фердинанд I, наричан Феранте, (на италиански: Ferdinando d'Aragona, Ferrante I, Don Ferrando, Don Ferrante; * 2 юни 1424, Валенсия; † 25 януари 1494, Неапол) е крал на Неапол от 1458 г. до смъртта си.
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Фердинанд I е извънбрачен син на Алфонсо V Арагонски, който е осиновен от кралица Джована II Анжуйска и през 1421 г. заема трона на Неапол. През 1438 г. крал Алфонсо I нарежда да доведат синан му в Неапол и през 1440 г. успява да издейства папска була от папа Евгений IV, с която Фердинанд е признат за законен син и наследник на Алфонсо I. Така през 1443 г. Фердинанд е обявен за принц на Калабрия и за престолонаследник на Неапол, което е признато и от папата.
През 1445 г. Фердинанд се жени за Изабела дьо Клермон, дъщеря на графа на Копертино Тристан дьо Клермон-Лодев.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на баща си през 1458 г., Фердинанд окупира Неапол. Впоследствие недоволните викат на помощ прогонения от Неапол през 1442 г. крал Рене I Добрия. Рене предава своите права над Неапол на своя син Жан II, който и пристига в Южна Италия. Жан II обаче не води със себе си силна наемна войска, както постъпвали по-рано неговите предшественици, но набира такава на място, ползвайки се от помощта на най-могъщите неаполитански барони. През лятото на 1460 година Жан II нанася на Фердинандо сериозно поражение при Сарно.
С помощта на миланския херцог Франческо I Сфорца Феранте успява да изгони представителите на дома Анжу. За благодарност Феранте дава на сина на Франческо – Сфорца Мария Сфорца (18 август 1451 до 29 юли 1479), неаполитанското Херцогство Бари.
За седем години (1494 – 1501) след смъртта на Фердинанд I, неговите приемници са победени от враговете, а Неапол губи своята независимост. Той сам не става свидетел на тази катастрофа.
Ренесанс
[редактиране | редактиране на кода]Подобно на баща си, Фердинанд издържа блестящ ренесансов двор, привлича в Неапол много деятели на науката и културата.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се два пътиː
∞ 1. 1444 за Изабела дьо Клермон (* януари 1424, Копертино; † 30 март 1465, Неапол), дъщеря на Тристан дьо Клермон-Лодев, граф на Копертино, от която има четирима сина и две дъщери:
- Алфонсо II Неаполитански (4 ноември 1448, Неапол – 19 ноември 1495, Месина), крал на Неапол (1494 – 1495); ∞ 10 октомври 1465 в Милано за миланската принцеса Иполита Мария Сфорца (* 18 април 1446, Пезаро; † 20 август 1484, Неапол), дъщеря на херцог Франческо I Сфорца, от която има двама сина и една дъщеря. Има и пет извънбрачни деца;
- Елеонора Арагонска (22 юни 1450, Неапол – 11 октомври 1493, Ферара), чрез брак първа херцогиня на Ферара, ∞ 3 юли 1473 за Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара, от когото има седем деца;
- Федерико I Неаполитански (9 април 1452, Неапол – 9 ноември 1504, Плеси ле Тур, Франция), крал на Неапол (1496 – 1501), ∞ 1. 11 ноември 1478 в Милано за Анна Савойска, от която има една дъщеря 2. 28 ноември 1486 в Андрия за Изабела дел Балцо, от която има пет децa;
- Джовани Арагонски (25 юни 1456, Неапол – 17 октомври 1485, Рим), архиепископ на Таранто и по-късно кардинал, генерален наместник на Неаполитанското кралство в Тера ди Лаворо
- Беатриче Арагонска (14 септември или 16 ноември 1457, Неапол – 23 септември 1508, пак там), чрез бракове кралица на Унгария и кралица на Бохемия и Унгария; ∞ 1. 1473 за Матяш Корвин, крал на Унгария, гегенкрал на Бохемия, от когото няма деца 2. за Владислав II, крал на Бохемия и Унгария, от когото няма деца;
- Франческо Неаполитански (16 декември 1461 – 26 октомври 1486), херцог на Сант Анджело и маркиз на Бишелие, бездетен и неженен
∞ 2. 1477 за братовчедката си Хуана Арагонска (* 16 юни 1454, Барселона; † 9 януари 1517, Неапол), дъщеря на Хуан II, крал на Арагон, от която има син и дъщеря:
- Джована Арагонска, нар. Джованела (15 април 1479, Неапол – 27 август 1518, Неапол),чрез брак кралица на Неапол„ ∞ 28 февруари 1496 за нейния племенник Фердинанд II, от когото няма деца;
- Карло Арагонски (1480 – 26 октомври 1486 от тиф)
Има тринадесет извънбрачни децаː
От метресата си Диана Гуардато има един или двама сина и две или три дъщери:
- Енрико Арагонски (XV век – 1478), маркиз на Гераче, ∞1473 за Полисена Вентимиля, от която има пет деца;
- Мария Арагонска (1440 – 1460), ∞ 1461 в Неапол за Антонио Тодескини Пиколомини, херцог на Амалфи, от когото има три дъщери
- Джована Арагонска (1455 – февруари или март 1475), ∞ 1472 за Леонардо дела Ровере, херцог на Арче и Сора
- Илария Арагонска, ∞ за Джовани дел Тевере, префект на Рим и племенник на племенник на Сикст IV
- Лукреция Арагонска, вероятна дъщеря на Еулалия Равиняно; ∞ за Онорато III Гаетани (? – 1528), херцог на Траето, княз на Алтамура и граф на Фонди, от когото няма деца
- Фердинандо Арагонски (? – 27 ноември 1542), военен и херцог на Монталто, вероятен син на Джована Карачоло; ∞ за Катерина Кастелана де Кардона, от която има един син и две дъщери;
От метресата си Маркезела Шпитцата има една дъщеря:
- Мария Арагонска (1451 – ?)
От метресата си Пишишела Пишишели има двама синаː
- Чезаре Арагонски, маркиз на Сант'Агата
- Алфонсо Арагонски (1460 – 1510), княз на Галилея и после епископ на Киети, претендент за трона на Кипър и Йерусалим, барон на Савока, ∞ за Карлота ди Лузинян (1468 – 1480), извънбрачна дъщеря на краля на Кипър Жак II, от която няма деца.
От метресата си Еулалия Равиняно има една или две дъщери:
- Мария Чечилия Арагонска, ∞ за Джан Джордано Орсини (ок. 1460, Брачано – 11 октомври 1517, Виковаро), кондотиер и господар на Брачано, от когото има един син и две дъщери;
- Лукреция Арагонска (вероятна дъщеря на Диана Донорато), ∞ за Онорато III Гаетани (? – 1528), херцог на Траето, княз на Алтамура и граф на Фонди, от когото няма деца.
От Джована Карачоло, дъщеря на граф Джакомо ди Бриенца, има две дъщери и вероятно един синː
- Фердинандо Арагонски (? – 27 ноември 1542), военен и херцог на Монталто, вероятен син на Диана Гуардато; ∞ за Катерина Кастелана де Кардона, от която има един син и две дъщери;
- Мария Арагонска, ∞ за Алфонсо д'Авалос, маркиз на Васто
- Джована Арагонска, ∞ за Асканио Колона
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ferdinando-i-d-aragona-re-di-napoli // Посетен на 12 август 2021 г.
- Tristano Carraciolo: De varietate fortunae. in: Opuscula historica, Neapoli 1769 p. 82 – 120 books.google
- Ludwig Anton Muratori: Geschichte von Italien. Aus dem Italiänischen übersetzt. Neunter und letzter Theil. 1378 – 1500. Breitkopf Leipzig 1750, S. 382 – 432 books.google; Register S. 532 books.google.
- Camillo Portio: La congiura de'Baroni del regno di Napoli, contra il re Ferdinando. Roma, Napoli 1724 books.google, Napoli 1859 books.google
- Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 168 – 170, Nr. 72.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Marek, Miroslav. His descent from Ferdinand IV of Castile // Genealogy.EU.