Ирина Бранкович (съпруга на Гьон II Кастриоти)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Бранкович.
Ирина Бранкович Јерина Бранковић | |
Семейство | |
---|---|
Род | Бранкови |
Баща | Лазар Бранкович |
Майка | Елена Палеологина |
Братя/сестри | Елена Бранкович Милица Бранкович (Епирско деспотство) |
Съпруг | Гьон II Кастриоти |
Ирина Бранкович (на сръбски: Јерина Бранковић) е сръбска благородничка от XV век, съпруга на Гьон II Кастриоти.
Ирина е третата дъщеря на сръбския деспот Лазар Бранкович и Елена Палеологина.[1] Дядо ѝ по бащина линия е Георги Бранкович, а баба ѝ – Ирина Кантакузина. Тя има две по-големи сестри Елена Бранкович, която става последната кралица на Босна между 1461 и 1463 г. по време на брака си с крал Стефан Томашевич Котроманич,[2][3][4][5] и Милица Бранкович, съпруга на последния владетел на Епирското деспотство Леонардо III Токо.
През 1485 г. Ирина се омъжва за Гьон II Кастриоти, единствения син на националния герой на Албания Скендербег.[6] Имат няколко деца:
- Джорджо († 1540),
- Костантино Кастриота (1477 – 1500), епископ на Изерния
- Феранте († 1561), херцог на Галатина
- Мария († 1569)
Потомците на Гьон II Кастриоти, живеещи днес в Италия, са единствените потомци на византийския император Мануил II Палеолог, прадядо на Ирина Бранкович.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ [1]
- ↑ Franz Babinger, William C. Hickman, Ralph Manheim, Mehmed the Conqueror and His Time, Princeton University Press, 1992.
- ↑ Đuro Tošić, Poslednja bosanska kraljica Mara (Jelena), Zbornik za istoriju Bosne i Hercegovine, Beograd, 2002
- ↑ Božidar Vidov, Herceg Stjepan Vukčić-Kosača i naziv Hercegovina: Stjepan II. Tomašević i Mara, posljednji hrvatski kralj i kraljica Druge narodne dinastije, s.n., 1980.
- ↑ Mak Dizdar, Stari bosanski tekstovi, Svjestlost, 1969
- ↑ Theodore Spandounes (Spandugnino), De la origine deli Imperatori Ottomani, Sathas, C. N. (ed.) (1890) Documents inédits relatifs à l'histoire de la Grèce au moyen âge, IX (Paris), p. 159
- ↑ Runciman, Steven (1990), The fall of Constantinople, 1453, Cambridge University Press, pp. 183–185 ISBN 978-0-521-39832-9