Лазар Бранкович (деспот)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Лазар Бранкович.
| Лазар Бранкович | |
.jpg) Изображение на Лазар Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г. | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | ок. 1421
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Бранковичи |
| Баща | Георги Бранкович |
| Майка | Ирина Кантакузина |
| Брак | Елена Палеологина |
| Потомци | Елена Бранкович Ирина Бранкович Милица Бранкович |
| Лазар Бранкович в Общомедия | |
Лазар Бранкович (на сръбски: Лазар Бранковић) е сръбски деспот, най-малкият син на Георги Бранкович и Ирина Кантакузина.
След като по нареждане на султан Мурад II двамата му по-големи братя Гъргур Бранкович и Стефан Бранкович са ослепени през 1441 г., Лазар остава единственият здрав претендент за властта. Той носи титлата „деспот“ още от женитбата си с Елена Палеологина, дъщерята на Тома Палеолог, владетел на Морейското деспотство.
След като баща му Георги Бранкович умира през 1456 г., Лазар поема властта[1] и преценявайки, че Сърбия е твърде слаба, за да противостои на Османската империя, сключва договор със султана през януари 1457 г. Според този договор османците му връщат повечето бащини земи с обещание да не нападат Сърбия, а Лазар се задължава да им изплаща данък. Въпреки това султанът не възнамерява да се откаже от завладяването на сръбските земи и през декември 1457 г. Лазар получава сведения, че на границата се струпват големи османски войски. Той се обръща за помощ към унгарския крал Владислав Посмъртни, но в хода на преговорите умира.
След неговата смърт, тъй като Лазар не оставя мъжки наследник, начело на деспотството застава по-големият му брат Стефан Бранкович, известен като Стефан Слепи.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]През декември 1446 г. Лазар се жени за Елена Палеологина.[2] Те имат три оцелели дъщери:[3]
- Елена Бранкович (след брака си приела името Мара или Мария) (1447–1498), омъжена за краля на Босна Стефан Томашевич Котроманич; по-късно тя влиза в харема на турски паша;
- Милица Бранкович (починала 1464 г.), омъжена за Леонардо III Токо, владетел на Епир, от когото има един син; тя умира при раждане;
- Ирина Бранкович, съпруга на Гьон II Кастриоти.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Андрија Веселиновић, „Држава српских деспота“, Београд 2006
- ↑ Nicol, Donald M. (1968). "The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study". Dumbarton Oaks Papers. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, p. 221.
- ↑ Nicol, Donald M. (1968). "The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study". Dumbarton Oaks Papers. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, p. 223-225
