Направо към съдържанието

Гран Парадизо (масив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Гран Парадизо.
Гран Парадизо
Gran Paradiso
Гран Парадизо, видян от северозапад
Карта
Местоположение
Общи данни
Местоположение Италия
Вале д'Аоста Вале д'Аоста
Пиемонт Пиемонт
Част отГрайските Алпи
Най-висок връхГран Парадизо
Надм. височина4061,20 m
Издаденост1879 m
Гран Парадизо в Общомедия

Масивът Гран Парадизо (на италиански: Massiccio del Gran Paradiso; на френски: Massif du Grand Paradis) е планински масив от Грайските Алпи, състоящ се от Гран Парадизо и голяма част от Алпите на Гран Парадизо.[1] Той се намира изцяло на италианска територия, пресичайки северноиталианските региони Вале д'Аоста и Пиемонт, източно от Алпите на Гранд Сасиер и на Рутор, югозападно от Веригата Емилиус-Терсива. Южната част се простира чак до Пиемонт, докато достигне прохода Коле дел Ниволе.[2]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Топонимът Gran Paradiso произлиза, чрез асонанс и през френското Grand paradis, от валдостанското диалектно Granta Parei, което означава „Голяма стена“. Това е същата етимология на близката планина Гранта Парей (Granta Parey).[3]

География

[редактиране | редактиране на кода]
Масивът Гран Парадизо, видян от ледника Тесонè.

Масивът Гран Парадизо е единственият планински масив с кулминация от над 4000 m изцяло на италианска територия. От неговите контрафорси се спускат стръмни големи долини, които поставят началото на пет долини: Вал ди Коне, Валсаваранш, Вал ди Рем, Вале дел Орко и Вал Соана.

Диапазонът от 3000 до 4000 m е покрит с белоснежни ледници, по-обширни от страна на регион Вале д'Аоста. Това са многогодишни, но сравнително скорошни ледници, образувани по време на „малкото заледяване“ през 17 век.

От Гран Парадизо – най-високият връх (4061 m) започва било, което разделя долините Вал ди Коне от Валсаваранш, което, спускайки се към град Аоста, се издига в двата върха Ербете (Herbétet) (3778 m) и Гривола (Grivola) (3969 m). От пиемонтска страна се издигат планините Чарфорон (Ciarforon, Charforon) (3642 m), Трезента (Tresenta) (3609 m) и Бека ди Мончаир (на итал. Becca di Monciair, на фр. Pic de Montchair) (3544 m). Тези планини са лесно разпознаваеми от опитно око дори от Торинската равнина. Чарфорон е един от най-особените върхове на Алпите: от страната на Вале д'Аоста е покрит с огромна ледена шапка, а от страната на Пиемонт изглежда като гола планина с трапецовидна форма.

Подялба

[редактиране | редактиране на кода]

Следвайки определението за SOIUSA, масивът Гран Парадизо е алпийска супергрупа, разделена на четири групи и осем подгрупи. В скоби е кодът SOIUSA на групите и подгрупите:

  • Група Чарфорон-Пунта Фурà (A.1)
    • Възел Пунта Фурà (A.1.a)
    • Възел Чарфорон (A.1.b)
  • Група Гран Парадизо-Роча Вива (A.2)
    • Подгрупа Гран Парадизо (A.2.a)
    • Подгрупа Роча Вива-Апостоли (A.2.b)
  • Група Гривола-Гран Сера (A.3)
    • Възел Гран Сера (A.3.a)
    • Масив Гривола (A.3.b)
  • Група Сендже-Шардоне (A.4)
    • Възел Сендже (A.4.a)
    • Възел Шардоне (A.4.b)

Група Гран Парадизо-Роча Вива се намира в центъра на масива Гран Парадизо. Група Чарфорон-Пунта Фурà се намира в западната му част; група Гривола-Гран Сера се намира на север, а група Сендже-Шардоне – на изток.

Орография

[редактиране | редактиране на кода]
Върхът на планината Гран Парадизо (вляво); планините Рок (вдясно) и Бека ди Монкорвè (преден план), гледани от юг.
Западната страна на Бека ди Монтандайнè.
Чарфорон
Гривола
Трезента
Пунта деле Сендже

Основни ледници

[редактиране | редактиране на кода]
Серак[4] на ледника Триболационе.
Ледник Лавзиò.
Ледник Трайо.

Всички основни ледници са разположени от северозападната (валдостанска) страна на масива:

  • Ледник Триболационе (Ghiacciaio della Tribolazione)
  • Ледник Трайо (Ghiacciaio del Trajo)
  • Ледник Номенон (Ghiacciaio del Nomenon)
  • Ледник Туф (Ghiacciaio del Tuf)
  • Ледник Лозон (Ghiacciaio del Loson)
  • Ледник Гран Вале (Ghiacciaio di Gran Valle)
  • Ледник Тцасе (Ghiacciaio del Tzasset)
  • Ледник Гран Кру (Ghiacciaio del Grand Croux)
  • Ледник Моне (Ghiacciaio del Money)
  • Ледник Купè дьо Моне (Ghiacciaio del Coupé de Money)
  • Ледник Патрѝ (Ghiacciaio di Patrì)
  • Ледник Валета (Ghiacciaio di Valletta)
  • Ледник Валей (Ghiacciaio di Valeille)
  • Ледник Сендже (Ghiacciaio delle Sengie)
  • Ледник Арола (Ghiacciaio dell'Arolla)
  • Ледник Лавзиò (Ghiacciaio del Laveciau)
  • Ледник Монкорвè (Ghiacciaio di Moncorvé)
  • Ледник Гран Нейрон (Ghiacciaio di Grand Neyron)
  • Ледник Монтандайнè (Ghiacciaio di Montandayné)
  • Ледник Мончаир (Ghiacciaio di Monciair)
  • Ледник Тиморион (Ghiacciaio del Timorion)

Основни проходи

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед от Кол дьо Сен Марсел.

Основните алпийски проходи, които свързват различните долини, които се разклоняват от масива, са:

  • Коле дел Дринк (Colle del Drinc, фр. Drènc) (2555 m) от Епинел до местност Пила (в Гресан)
  • Коле Шасеш (Colle Chasèche или Tzasetze) (2820 m) от Епинел до Пила
  • Коле ди Сен Марсел (Colle di Saint Marcel) (2916 m) от долината Гросон във Вал ди Коне до Сен Марсел
  • Коле дел Ниволе (Colle del Nivolet) (2612 m) от долината Вал Орко (Пиемонт) до Валсаваранш (Вале д'Аоста)
  • Пасо д'Aнверньо (Passo d'Invergneux) (2905 m) от Лилà (Lillaz) (Коне) до Сен Марсел
  • Коле ди Фенис (Colle di Fénis) (2831 m) от Лилà до Фенис
  • Кол Понтонè (Col Pontonnet) (2897 m) от Лилà до Фенис
  • Фенетър дьо Шампорше (Fenêtre de Champorcher) (2826 м) от Лилà до Шампорше
  • Коле дел Ариета (Colle dell'Arietta) (2939 m) от Лилà до Кампиля Соана (подселище на Валпрато Соана)
  • Коле ди Бардонè (Colle di Bardoney) (2833 m) от Коне до потока Форцо (Ронко Канавезе)
  • Коле дел Телечо (Colle del Teleccio или de Ondezana) (3304 м) от Валей (Франция) до долината Пиантонето
  • Коле деле Сендже (Colle delle Sengie) (3200 m) от Валей до потока Форцо
  • Коле ди Монè (Colle di Money) (3443 m) от Валнонтè (Коне) до Локана
  • Коле дела Луна (Colle della Luna) (3542 m) от Валнонтè (Коне) до Ноаска
  • Коле ди Лозон (Colle del Lauson) (3296 m) от Валнонтè до Валсаваранш
  • Коле ди Рай Ноар (Colle delle Rayes Noires) (3441 m) от Валнонтè до Валсаваранш
  • Коле дела Гривола (Colle дела Grivola) (3738 m) от Епинел (Коне) до Валсаваранш.

Основни първи изкачвания

[редактиране | редактиране на кода]
Гран Парадизо, видян от Коне
Гривола
  • 1859 г. – Гривола: J. Ormsby, R. Bruce, F. Dayné, Z.Cachaz и J.Tairraz.
  • 1860 г. – Гран Парадизо: JJCowell, W. Dundas, M.Payot, Ormsby и J.Tairraz.
  • 1871 г. – Чарфорон: Ф. Валино и A. Бланкети.
  • 1873 г. – Ербете: L. Baralle, A. Кастанери и Дж. Кастанери.
  • 1875 г. – Бека ди Монтандайнè: Л. Вакароне, А. Грамаля Рикиарди, А. и Д. Кастанери.
  • 1885 г. – Бека ди Монкорвè: Л. Вакароне.
  • 1902 г. – Северна стена на Чарфорон: Е. Алегра, У. Сандринели и П. Дайне.
  • 1913 г. – Северна стена на Роча Вива: Ф. Пергамени и Е. Станьо.
  • 1926 г. – Североизточно лице на Гривола: L. Binel и A. Crétier.
  • 1930 г. – Северозападна стена на Гран Парадизо: Р. Шабо, A. Кретие и Л. Бон.
  • 1936 г. – Северозападна стена на Гривола: L. Binel, A. Deffeyes, L. Carrel и Р. Шабо.
  • 1939 г. – В посока към северната стена на Чарфорон: Дж. и E. Киара и E. Катинели.
  • 1939 г. – Югозападна стена на Бека ди Монкорвè: М. Боргарело, А. Де Монте и Л. Нотдурфтер.
  • 1951 г. – Югоизточно лице на Беко Меридионале дела Триболационе: A. Гарцини, Ф. Грациано и П. Малвасора.
  • 1955 г. – Централно отклонение на Беко ди Валсоера: Л. Леонеса и Б. Трон.
  • 1960 г. – Югозападен ъгъл на Беко ди Валсоера: Е. Кавалиери, А. Мелано и Р. Перего.
  • 1969 г. – Зимен път на Торе Стаката до Беко ди Валсоера: Дж. Алтавила, Дж. Ч. Граси, В. Манера и A. Ре.
  • 1971 г. – Насочено към южната стена на Бека ди Монкорвè: Дж. Бонети, N.Gasser и Ф. Лоренци.
  • 1974 г. – Южна стена на Пунта Марко: Р. Бианко и У. Манера.
  • 1974 г. – Зимно, южна стена на Бека ди Монкорвè: Р. Бианко, М. Капелоца, У. Манера и К. Сантунионе.
  • 1976 г. – Източно лице на Гран Парадизо: през Спероно дел гран жандарм на юг от традиционния връх: Ge S. Truc и Дж. Б. Сартори.
  • 1976 г. – Североизточна стена на Пиколо Парадизо: директен маршрут A. Guichardaz и П. Камели.

Парк

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гран Парадизо (парк)
Лисица близо до Кроче дел Ароли.
Жълтоклюна гарга

Масивът се превръща в ловно поле на владетелите от Савойския дом през 19 век. По-специално крал Виктор Емануил II създава Кралския резерват „Гран Парадизо“. Най-старият национален парк в Италия – Националният парк „Гран Парадизо“ е роден от този ловен резерват през 1922 г. Следователно масивът до голяма степен е включен в самия парк.

Туризъм

[редактиране | редактиране на кода]
Хижа „Виторио Села“ в Коне
Хижа „Федерико Шабо“ във Валсаваранш

За да се улесни изкачването до планините на масива и туризмът на голяма надморска височина, масивът е оборудван с няколко алпийски хижи:

  • Хижа „Виктор Емануил II“ (Rifugio Vittorio Emanuele II) – 2732 m
  • Хижа „Федерико Шабо“ (Rifugio Federico Chabod) – 2750 m
  • Хижа „Град Кивасо“ (Rifugio città di Chivasso) – 2604 m
  • Хижа „Виторио Села“ (Rifugio Vittorio Sella) – Валнонтè (Коне) 2584 m
  • Хижа „Мечта на Бердцè ал Перадцà“ (Sogno di Berdzé al Péradzà) – Валоне дел Юртие 2526 m
  • Хижа „Понтезе“ (Rifugio Pontese) – 2217 m

Масивът се пресича от път Alta via della Valle d'Aosta n. 2.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Алпите на Гран Парадизо в Грайските Алпи са съставени освен от Масива Гран Парадизо и от Група Роза дей Бианки и Верига Емилиус-Терсива. Вж. Suddivisione Orografica Internazionale Unificata del Sistema Alpino
  2. ↑ Рок 4026 m е кулминационната точка на вододела Орко – Дора (най-високият връх на района на Канавезе и на Метрополен град Торино).
  3. ↑ Joseph-Marie Henry, Vieux noms patois de localités valdôtaines, Le Messager valdôtain, 1937.
  4. ↑ Серак е типична формация на ледник с формата на кула или пинакъл, получена в резултат на отварянето на пукнатини.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Massiccio del Gran Paradiso в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Италия“         Портал „Италия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гран_Парадизо_(масив)&oldid=12313760“.