Направо към съдържанието

Жълтоклюна гарга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жълтоклюна гарга
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Вранови (Corvidae)
род:Алпийски гарги (Pyrrhocorax)
вид:Жълтоклюна гарга (P. graculus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1766)
Разпространение
Жълтоклюна гарга в Общомедия
[ редактиране ]

Жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax graculus), наричана още хайдушка гарга, е средноголяма птица от семейство Вранови. Обитава високите части на планините и затова в някои езици е наречена алпийска гарга. Среща се и в България, където е включена в Червената книга защитен вид.

Има стройно телосложение и сравнително дълъг жълт клюн. По-едра е от кос, дължината на тялото е 36-39 cm. Размахът на крилете е 65-74 cm. Теглото ѝ е 250-350 г.

Леко лети и отдалеч се чува нейният характерен звук „клиюу..клиюу“, доста звънко и силно и съвсем неприлично на граченето на другите птици.

Прилича на червеноклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax), като и двата вида имат гладка черна перушина и червени крака. Както името подсказва обаче, те се различават по цвета на клюна. Има сравнително по-дълга опашка от червеноклюната гарга, крилете са по-къси, по-малко правоъгълни и с по-заоблени ъгли[2].

Живее във високите планински части на Южна Европа - Алпите, Пиренеите, Балканите, Кавказ, както и в Атласките планини в Северна Африка[2]. Среща се още в Централна Азия и Индия. Обитава варовикови скали и жредла.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се по високопланинските ливади, често на големи ята. Яде насекоми, други безгръбначни и семена през лятото и дребни безкостилкови плодове или остатъци от храна край лифтовете през зимата.

Гнезди в дупки по скални ниши, пукнатини и тераски, но винаги на недостъпно място. Край морето гнезди по издатините на стръмните крайбрежни скали. Гнездото е грубо, от клечки.

Снася 3-5 яйца от май до юли. Има едно люпило годишно[2].

  1. Pyrrhocorax graculus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б в Rob Hume, RSPB – Complete BIRDS of Britain and Europe (ISBN 0-7513-7354-0), стр. 367 ((en))