Рибарица (област Ловеч)
Тази статия е за селото в Област Ловеч. За другото българско село с това име вижте Рибарица (Софийска област).
| Рибарица | |
 | |
  Рибарица  Рибарица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1002 души[1] (15 март 2024 г.) 4,64 души/km² |
| Землище | 216,112 km² |
| Надм. височина | 577 m |
| Пощ. код | 5720 |
| Тел. код | 06902 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 62579 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Рибарица Пенка Ганева (ГЕРБ) |
| Рибарица в Общомедия | |
Рибарица е село в Северна България. То се намира в Община Тетевен, област Ловеч, в близост до град Тетевен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Рибарица се намира в старопланински район, в подножието на Стара планина в Тетевенския балкан, на 12 км от град Тетевен, 83 км югозападно от Ловеч и на 122 км североизточно от столицата София. Селото е разположено на бреговете на река Бели Вит.
История
[редактиране | редактиране на кода]Рибарица е обявена за село 4 десетилетия след Освобождението. Преди това е вилно селище. Строителството на вили започва от 1906 година, когато е построена и първата вила на директора на тетевенската банка Марин Ничев. През 1911 година са построени вилата на професор Жеко Спиридонов, на фамилия Дейкови, на Балабанови, Владимир Вазов.
Между юни 1940 и лятото на 1941 година в Рибарица функционира концентрационен лагер с около 100 затворници, които работят по строежа на шосето за Троян.[2]
На 8 март 2007 към Рибарица формално са присъединени обезлюдените села Горуньово и Брязово.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1130 | 100,00 |
| Българи | 1107 | 97,96 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 4 | 0,35 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 19 | 1,68 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Храм „Св. Пантелеймон“ - осветен е през 2011 година от Ловчанския митрополит Гавриил[5]
- Природен резерват „Царичина“
- Кървавото кладенче – на 3 километра от центъра на Рибарица, в покрайнините на селото по протежението на река Костина, се намира кладенчето, в което е измита отсечената от турците глава на Георги Бенковски.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 25 май в местността Костина се провежда възпоменание в памет на Бенковски. Честването включва зрелищна възстановка на трагичното събитие. Всяка година актьори пресъздават сцената на убийството на Бенковски и залавянето на другарите му.
-
Общ изглед -
-
Местна носия -
Изгрев -
Река Бели Вит под село Рибарица
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Рибарица
Владимир Вазов, български генерал
Георги Бенковски, български революционер
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 394 – 395.
- ↑ Решение №139 на Министерски съвет. Държавен вестник, бр. 24 от 20 март 2007
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Община Тетевен. Църквата ,,Св. Пантелеймон“ в село Рибарица отбеляза своя храмов празник // Сайт на община Тетевен. 2020-07-27. Посетен на 2024-06-11.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Информация за с. Рибарица Архив на оригинала от 2009-01-22 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Рибарица Архив на оригинала от 2007-10-15 в Wayback Machine.
- Facebook фен страница на с. Рибарица
- bulgariancastles.com
| ||||||||
