Беловска базилика
| Беловска базилика | |
 Базиликата от изток | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | раннохристиянска базилика |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Белово |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Пловдивска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Архитектурен стил | византийски |
| Изграждане | VI век |
| Статут | недействащ храм, паметник на културата |
| Състояние | реставрирана, развалини |
| Беловска базилика в Общомедия | |
Беловската базилика „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е ранносредновековна базилика, разположена близо до град Белово, Пазарджишка област, България. Запазила се е до XVII век, когато е разрушена от османците при потурчването на българите от чепинските села. [1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Базиликата се намира в местността Свети Спас (Спасовица) сред красивите северозападни склонове на Родопа планина, на 10 километра южно от град Белово и на около 1,5 km южно от село Голямо Белово, Пазарджишка област. До базиликата се стига от град Белово по труднопроходим за автомобили, горски, неасфалтиран път.
История
[редактиране | редактиране на кода]Датировката на сградата се отнася към края на V в. Базиликата е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке (Левки), разположен на площ от 80 декара. Била е катедрала на Левкийската епархия.[2][3][4] В епархийските списъци е споменат епархийски център Левки (на гръцки: ό Λεύκης), чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия.[5]
Първият известен епископ е Симеон Левкийски, който участва в Константинополския църковен събор (879 г.), на който е реабилитиран патриарх Фотий при второто му патриаршестване.
През средновековието около раннохристиянския храм възниква манастир, известен днес като Голямобеловски манастир, който в XVII в. е разрушен от турците при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и базиликата.[6] Мястото се почита и днес, и затова до базиликата е изградена черква, която макар и да е доста отдалечена от околните села, е много посещавана.
Крепостта и базиликата са описани от видни наши възрожденци, сред които Петко Славейков и Стефан Захариев.[7]
Край базиликата в 1999 година е построена малка, еднокорабна, едноапсидна кръстовидна черква.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Това е един огромен археологически комплекс от късната Античност и Ранното средновековие в края на V – VI век. Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български патриот пазарджиклията Стефан Захариев в неговото описание за Татар пазарджишката кааза, последвана от описанията на Петко Рачов Славейков и други видни български възрожденци. През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата,[8] а през 1924 година са проведени и първите археологически разкопки финансирани от американския милионер Уилям Уитмор и реализирани от археолога Андрей Грабар.
Базиликата е трикорабна, триапсидна, със синтрон, триделен нартекс, триконхален баптистерий. Има данни, че над сценичните кораби и притвора е била разположена емпория, според други изследователи емпория е имало само над притвора. Ясно е само, че като цяло градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли споени с червен хоросан. Базиликата в местността „Свети Спас“ датира от VI век от новата ера. Според изследванията на професор Петър Мутафчиев именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменавана Левкийска епархия. Всички данни говорят, че средният кораб е бил по-висок от страничните кораби, а триконхалният баптистерий е запазен само в основата си. През 1994 година базиликата е консервирана и частично реставрирана. Изградени са арките в преддверието, а подовото покритие насипано с чакъл и по този начин базиликата е отворена и годна за туристически посещения и като цяло е запазена напред във времето.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:
- Еленската базилика „Свети Илия“ гр. Пирдоп (IV век)
- Червената църква гр. Перущица (V – VI век)
- Свети Георги (ротонда) гр. София (IV век)
- Света София гр. София (IV век)
- Света София гр. Несебър (V – VI век)
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Базиликата от запад -
Арки -
Руините на Левке
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Беловската базилика, официален сайт в-к Марица Пловдив, архив на оригинала от 24 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160924062010/http://www.marica.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%E2%80%93-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-object85.html, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ Епархия // Пловдивска митрополия. Посетен на 11 февруари 2018.
- ↑ Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1973. с. 228.
- ↑ Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
- ↑ Parthey, Gustav. Notitiae 3, 10 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 122, 218. (на латински)
- ↑ Беловската базилика, Официален сайт „Свети места“.
- ↑ Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
- ↑ Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1973. с. 228.
