Георги Иванов – Гонзо
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Иванов.
| Георги Иванов | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Гонзо | ||||||||
| Роден | Георги Александров Иванов 2 юли 1976 г. | ||||||||
| Ръст | 185 см | ||||||||
| Пост | Централен нападател | ||||||||
| Награди |  | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 9 декември 2009. 2. Информацията е актуална към 9 декември 2009. * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Георги Иванов – Гонзо в Общомедия | |||||||||
Георги Александров Иванов – Гонзо е български футболист и треньор. Футболист № 1 на България за 2000 и 2001 г. и голмайстор на българското първенство през сезон 2000/01 г. На 15 март 2024 г. на извънреден конгрес на Българския футболен съюз печели изборите за президент и оглавява футболната централа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 юли 1976 г. в Пловдив, България. Син е на Александър Иванов – легенда на „Ботев (Пловдив)“. Започва кариерата си в „Локомотив (Пловдив)“, за кратко играе в „Армеец (Пловдив)“, но не след дълго е забелязан от софийския „Левски“ и е привлечен по настояване на тогавашния треньор на „сините“ Стефан Грозданов през 1997 г. Първият мач на Гонзо е на 27 февруари 1993 г. между ФК „Хасково“ и „Локомотив (Пловдив)“, който завършва 2:0. Като футболист на „Локомотив“ той има 64 мача и 16 гола в А група. След като преминава в „Левски“, той прави няколко слаби мача, но с течение на времето се доказва и се превръща в един от най-добрите нападатели в историята на футболен клуб „Левски (София)“.
Георги Иванов допринася изключително много за трите поредни шампионски титли на „Левски“ през 2000, 2001 и 2002 г., както и за титлите през сезоните 2005/06, 2006/07 и 2008/09. Носител е на Купата на България за 1998, 2000, 2002 и 2007 година (през сезон 2006/07 той е в „Левски“ само през есента). Заема трето място във вечната ранглиста на „Левски (София)“ по голове в европейските клубни турнири с 16 попадения. Той е избран за футболист на България в две поредни години – 2000 и 2001 и става голмайстор на българското първенство през сезон 2000/01 с 21 отбелязани гола.
За повече от 10 години Георги Иванов става най-резултатният футболист във вечното дерби на България между „Левски“ и ЦСКА. До края на 2008 г. има отбелязани 15 гола във вратата на ЦСКА (с което подобрява рекорда на Наско Сираков – 14), 11 от които са за първенство и 4 за Националната купа и Суперкупата на България. Разписва се в едни от най-важните мачове през годините, включително и на финала за купата на България през 1998 г. срещу ЦСКА. Тогава „червените“, които празнуват 50-годишен юбилей, губят финала с 5:0. Автор е и на така наречения „кървав гол“ през 2000 година срещу ЦСКА на стадион „Георги Аспарухов“, след като отбелязва победния гол в 93-тата минута с окървавена и бинтована глава. В периода 1997 – 2001 година „Левски“ побеждава ЦСКА, само когато Гонзо вкарва. Освен това, когато той е отбелязвал срещу ЦСКА, „Левски“ никога не е губил мача. За „сините“ той има 181 мача и 105 гола в А група и се нарежда на 4-то място във вечната ранглиста на голмайсторите на клуба (до 09.05.2009 година).
За националния отбор Георги Иванов има 33 мача и 4 гола.
В средата на 2002 г. Гонзо е продаден на френския ФК „Стад Рене“ за 4,1 млн. долара, а след не особено успешен период там преминава в турския „Самсунспор“, като се връща при „сините“ под наем за един сезон – 2003/04. До края на януари 2006 г. Георги Иванов играе в турския клуб „Газиантепспор“. От началото на февруари 2006 г. Гонзо е отново играч на „Левски“, с когото участва в Шампионската лига преди да премине в хърватския ХНК „Риека“ за 130 000 евро през януари 2007. На 22 юни 2008 г. подписва отново с клуба „Левски“ (София).
През сезон 2008/09 Георги Иванов има 12 гола в 22 мача и допринася много за първото място на „Левски“ в A група. Като цяло сезонът за него е изпълнен със спадове и възходи, въпреки това той отново се утвърждава като лидер и голмайстор за „Левски“. В някои от мачовете играе с маска на лицето заради счупена скула, след което къса мускул на прасеца. В крайна сметка пътува за Барселона, за да се подложи на операция. Това изкарва синята 9-ка за 4 – 5 месеца от игра и той пропуска мачовете на „Левски“ до края на сезона.
Треньорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]
След края на сезон 2008/09 се отказва от футбола. Назначен е за спортен директор в „Левски“.
От септември 2009 г. е треньор на ПФК „Левски“ (София) в тандем с Антони Здравков. В началото на сезон 2011/12 се завръща начело на „Левски“, където е треньор до 2 ноември 2011 г.
След напускането на Николай Костов, през март 2012 г. става старши треньор на „Левски“ за втори път, но води отбора само два мача. На 5 април напуска поста старши треньор и спортен директор в „Левски“.[1]
На 10 октомври 2012 г. Гонзо е представен на пресконференция в родния си ПФК Локомотив (Пловдив) като старши треньор, но напуска след по-малко от 24 часа заради финансови разминавания с ръководството на клуба.[2]
На 17 декември 2012 г. подписва договор за 2 години с ПФК „Черно море (Варна)“. Официално е представен пред отбора на 9 януари 2013 г.[3]
През 2016 г. отново се завръща като треньор на „Черно море (Варна)“. На 21 септември 2017 г. поради лоши резултати напуска клуба.
През 2019 г. е назначен за спортно-технически директор на „Локомотив (Пловдив)“. На 7 декември 2021 г. напуска поста си на спортно-технически директор в „Локомотив (Пловдив)“, заради неразбирателство със собственика на клуба Христо Крушарски.
През 2022 г. е официално утвърден за технически директор на Българския футболен съюз.
Статистика по сезони
[редактиране | редактиране на кода]| Отбор | Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| М | Г | М | Г | М | Г | М | Г | ||
| Локомотив (Пловдив) | 1992/93 | 6 | 0 | – | – | – | - | 6 | 0 |
| 1993/94 | 12 | 2 | – | – | 1 | - | 12 | 3 | |
| 1994/95 | 10 | 1 | – | – | – | - | 10 | 5 | |
| 1995/96 | 12 | 3 | – | – | – | - | 12 | 7 | |
| 1996/97 | 24 | 10 | – | – | – | - | 24 | 10 | |
| Левски (София) | 1997/98 | 23 | 10 | 5 | 1 | 2 | 1 | 30 | 12 |
| 1998/99 | 26 | 13 | 2 | 1 | 3 | 2 | 31 | 16 | |
| 1999/00 | 23 | 12 | 5 | 6 | 5 | 0 | 33 | 18 | |
| 2000/01 | 24 | 22 | 4 | 2 | 4 | 3 | 32 | 27 | |
| 2001/02 | 19 | 13 | 2 | 1 | 5 | 4 | 26 | 18 | |
| ФК Щад Рен | 2002/03 | 13 | 0 | – | – | – | - | 13 | 0 |
| Левски (София) | 2003/04 | 21 | 9 | 0 | 0 | 7 | 6 | 28 | 15 |
| Самсунспор (Самсун) | 2004/05 | 26 | 3 | – | – | – | - | 26 | 3 |
| 2005/06 | 3 | 1 | – | – | – | - | 3 | 1 | |
| Газиентепспор (Газиентеп) | 2005/06 | 13 | 1 | – | – | – | - | 13 | 1 |
| Левски (София) | 2005/06 | 11 | 5 | 1 | 1 | 0 | 0 | 12 | 6 |
| 2006/07 | 12 | 9 | 2 | 1 | 4 | 0 | 18 | 10 | |
| ХНК Риека | 2006/07 | 13 | 4 | – | – | – | - | 13 | 4 |
| 2007/08 | 21 | 2 | – | – | – | - | 21 | 2 | |
| Левски (София) | 2008/09 | 23 | 12 | 2 | 1 | 4 | 0 | 23 | 13 |
| Общо | 1992 – 2009 | 319 | 141 | 23 | 14 | 34 | 16 | 386 | 162 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Отборни
[редактиране | редактиране на кода]- Левски (София)
- А група (6): 1999/2000, 2000/01, 2001/02, 2005/06, 2006/07, 2008/09
- Купа на България (4): 1998, 2000, 2002, 2007
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Голмайстор на А група (1): 2001 (21 гола)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| Борислав Михайлов | → | президент на Българския футболен съюз (15 март 2024 – …) | → | Георги Иванов |
| |||||
| |||||
| |||||
