Играе като централен полузащитник, като освен в родината си, прави кариера и във Франция.[1] Заминава да играе като професионалист в Ница, а след това записва мачове за Олимпик Ел и Ред Стар Париж. През 1934 г. е повикан в националния отбор на Унгария за Световното първенство, но не записва нито един мач.[2]
Започва кариерата си на треньор през 1942 г. в тима на Чеглед. Пристига в България през есента на 1947 г., като поема Спартак (София). По това време шампионатът се играе с директни елиминации и Спартак достига полуфиналите през 1947 и 1/4-финалите през 1948 г. През октомври 1947 г. Шомлай е съ-треньор на Иван Радоев в националния отбор на България. Тандемът води тима в мач с Югославия от Балканското първенство.[3]
През 1948 г. поема тима на Левски (София) и не записва нито една загуба начело на „сините“. Печели шампионската титла и Купата на съветската армия, като серията без поражение продължава 24 мача.[4] След реорганизацията на спортното движение в България обаче напуска страната и се завръща в Унгария.
↑Barreaud, Marc. Dictionnaire des footballeurs étrangers du championnat professionnel français (1932 – 1997) – L'Harmattan, Paris, 1998. – ISBN 2-7384-6608-7.
