Направо към съдържанието

Геза Фехер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Геза Фехер
унгарски археолог
Роден
Кунсентмиклош, Унгария
Починал
10 април 1955 г. (64 г.)

Учил вБудапещенски университет
Научна дейност
Областархеология, българистика
Членува вБългарско археологическо дружество
Българска академия на науките
Геза Фехер в Общомедия

Геза Фехер (на унгарски: Fehér Géza) е унгарски археолог.

Геза Фехер е роден на 4 август 1890 г. в градчето Кунсентмиклош, тогава в Австро-Унгарската империя. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. Чуждестранен член на Българската академия на науките (1943)[1].

Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.

Умира на 10 април 1955 г. в Будапеща.

  • Bulgarisch-ungarische Beziehungen in den V-XI. Jahrhunderten. – Keleti Szemle, (Budapest), 1921, XIX/2, pp. 4 – 190
  • Die Inschrift des Reiterrelief von Madara. Sofia, 1928
  • A bolgár-török müveltség emlékei és magyar õstörténeti vonatkozásaik [Паметниците на прабългарската култура и връзката им с древната унгарска история]. Budapest, 1931
  • Писмени паметници на прабългарите в Мадара. Разкопки и проучвания 1, София, 1934
  • Военното дело на прабългарите. София, 1938
  • Облеклото и оръжието на старата българска войска. София, 1939
  • Ролята и културата на прабългарите. София, 1941

На 26 ноември 2016 г. в пропилея на Националния исторически музей в София с тържествен ритуал е открита паметна плоча „Венец на достойнството за проф. Геза Фехер“ – първа в мемориалната Алея на приятелите на България.