Геза Фехер
Геза Фехер | |
унгарски археолог | |
Роден |
Кунсентмиклош, Унгария |
---|---|
Починал | |
Учил в | Будапещенски университет |
Научна дейност | |
Област | археология, българистика |
Членува в | Българско археологическо дружество Българска академия на науките |
Геза Фехер в Общомедия |
Геза Фехер (на унгарски: Fehér Géza) е унгарски археолог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Геза Фехер е роден на 4 август 1890 г. в градчето Кунсентмиклош, тогава в Австро-Унгарската империя. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. Чуждестранен член на Българската академия на науките (1943)[1].
Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.
Умира на 10 април 1955 г. в Будапеща.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Bulgarisch-ungarische Beziehungen in den V-XI. Jahrhunderten. – Keleti Szemle, (Budapest), 1921, XIX/2, pp. 4 – 190
- Die Inschrift des Reiterrelief von Madara. Sofia, 1928
- A bolgár-török müveltség emlékei és magyar õstörténeti vonatkozásaik [Паметниците на прабългарската култура и връзката им с древната унгарска история]. Budapest, 1931
- Писмени паметници на прабългарите в Мадара. Разкопки и проучвания 1, София, 1934
- Военното дело на прабългарите. София, 1938
- Облеклото и оръжието на старата българска войска. София, 1939
- Ролята и културата на прабългарите. София, 1941
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Медал „За наука и изкуство“ (1927)
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На 26 ноември 2016 г. в пропилея на Националния исторически музей в София с тържествен ритуал е открита паметна плоча „Венец на достойнството за проф. Геза Фехер“ – първа в мемориалната Алея на приятелите на България.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Вакарелски, Христо, „Интереси и заслуги на унгарските учени към българската етнография“. – В: Българо-унгарски културни взаимоотношения. София, 1980
- Пейковска, Пенка, „Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист“. – Известия на държавните архиви, София, 1998, Т. 70, с. 74 – 108
- Пейковска, Пенка, Българо-унгарски научни взаимоотношения, ХІХ – средата на ХХ в., София, 2005
- Унгарски учени за България. Съст. П. Пейковска. София, 2003
- Пейковска, Пенка, Геза Фехер в България (1922 – 1944)
- Рашев, Рашо, „Геза Фехер – изследовател на българската езическа култура“. – Минало, 1998, № 1, с. 69 – 74
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списък на чуждестранните членове на БАН, архив на оригинала от 10 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141210002902/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=9947714F3F96DB569E93FFE148DAEA2D?encID=1&article=553817087&ctx=tablesIndex§ionID=1, посетен на 14 юни 2013
|