Пенка Пейковска
| Пенка Пейковска | |
| българска историчка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност | българка |
| Учила в | Будапещенски университет |
| Работила в | Институт за исторически изследвания при БАН |
| Награди | Унгарски златен кръст за заслуги / Magyar arany érdemkereszt (2014 г.) |
| Семейство | |
| Баща | Иван Минков Пейковски, журналист |
| Уебсайт | https://penkapeykovska.blogspot.com/ |
Пенка Иванова Пейковска е българска историчка, университетска преподавателка и преводачка, професор, доктор на историческите науки.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 26 март 1960 г. в гр. Троян. Възпитаничка е на 114-а английска езикова гимназия „Лиляна Димитрова“ (днес Първа английска гимназия), випуск 1979 г.[2] В периода 1981–1986 г. следва история и етнография в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. Започва работа в Националния исторически музей. През 1987–1990 и 1994–1998 г. работи в Централния държавен исторически архив. От 1990 до 1994 г. е редовен докторант в Института по история (днес Институт за исторически изследвания) при Българска академия на науките, където защитава дисертация на тема „Документи от личен произход за българо-унгарските културни взаимоотношения 1879–1941 г. Извороведски анализ“. От 1998 г. е научен сътрудник в Института по история при БАН. Специализира в Централноевропейския университет в Будапеща (1991–1992) , в Института по история при Унгарската академия на науките (от 1993 г. нататък ежегодно), в Словакия, Русия. От 2001 г. преподава в специалност „Унгарска филология“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2014 г. е избрана за доцент, а през 2020 г. – за професор, от 2015 г. е доктор на историческите науки.[1]
Научните ѝ интереси са в областта на изворознанието, историческата демография, новата и най-нова история на Унгария, българо-унгарските културни и политически взаимоотношения през ХІХ – ХХ в., българската общност в Унгария, унгарците в България.[1]
Член е на Обществения орган на Унгарската академия на науките,[3] на Международното унгарско филологическо дружество и на Българското генеалогическо дружество „Родознание“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Пейковска, П. Унгарски учени за България (ХІХ – средата на ХХ в. София: Унгарски културен институт в София – Изд. "Отечество", 2003, 455 с.
- Пейковска, П., Ив. Пейковски. Вкус на балканска трапеза. София: ИА "Лакрима", 2004, 294 с.
- Пейковска, П. Българо-унгарски научни взаимоотношения (ХІХ – средата на ХХ век). София: Акад. изд. "М. Дринов", 2005, 288 с.
- Пейковска, П. Българските общности в Унгария през ХІХ–ХХ век. Миграции и историко-демографска характеристика. София: ИИстИ при БАН, 2011, 400 с.
- Пейковска, П., Щерионов, Щ., Мучинов, В., Ангелова, Д., Лилова, К., М. Александров. Мерки за преодоляване на демографската криза Република България. Том IV. Мерки за преодоляване на демографските проблеми в България през периода 1879–1989 г. София: Издателство на БАН "Проф. М. Дринов", 2018, 398 с.
- Пейковска, П. Демографски аспекти на миграциите в България, 1912–1944 г. София: ИИстИ–БАН, 2019, 350 с.
- Peykovska, P. Bulgaria on the Move. Migration, Refugees, Integration, and Urbanisation in the 1910s–1930s. Sofia: IHS–BAS, 2022, 232 p.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пенка Иванова Пейковска // Институт за исторически изследвания. Посетен на 2 юли 2020 г.
- ↑ Curriculum Vitae Peykovska // bas.academia.edu.
- ↑ Az MTA köztestületének tagjai. // mta.hu.
|
