Гаврил Геново
| Гаврил Геново | |
 Кметството на село Гаврил Геново | |
  Гаврил Геново  Гаврил Геново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 273 души[1] (15 март 2024 г.) 17,1 души/km² |
| Землище | 15,95 km² |
| Надм. височина | 219 m |
| Пощ. код | 3469 |
| Тел. код | 09558 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 14283 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Георги Дамяново Нина Петкова (ГЕРБ; 2019) |
| Гаврил Геново в Общомедия | |
Гаврѝл Гѐново е село в Северозападна България. Намира се в община Георги Дамяново, област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на десния бряг на река Огоста при водослива ѝ с Дългоделска Огоста, която разделя селото на два квартала – Илица и Соточино. Някога самостоятелни села, през 1958 г. те са обединени в едно селище, разделено от един мост, носещо името на Гаврил Генов, организатор на Септемврийското въстание и командир на въстаническата рота.
История
[редактиране | редактиране на кода]Соточино̀ се споменава най-напред в турски документ от 1607 г. като Сатучна, а Илица (Сръбляница) – в документ от 1576 г. като Усрабиче (Сръбица).[2] В историческите извори Соточино се споменава също като Сааточин, Сжточина, Съточино, Сотучино и Сутучино.
Жители на Соточино вземат участие в Чипровското въстание от 1688 година[3] и в Манчовата буна от 1836 г.
В 1873 година Соточино е с 40 домакинства и 175 жители, а Илица – с 22 домакинства и 140 жители.[4]
В Руско-турската освободителна война в селото е разположен отряд башибозуци. Селяните съобщават на руските войски за отряда и за принудително изпращане на селяни в Берковица като жив щит срещу евентуална артилерийска бомбардировка на града. Селяните са накарани да копаят окопи за турските войски.[5]
В 1923 година жители на селото участват активно в Септемврийското въстание в редиците на Лопушанската дружина под ръководството на Георги Дамянов.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Православният храм „Свети Георги“ е съграден през 1873 година в тогавашното село Соточино от майстор Алекси Ангелаков.[6] Църквате е каменна, еднокорабна. На входа на църковния двор е изградена и камбанария.
В селото се намира читалище „Цеко Тодоров“, основано през 1899 година,[7] с богата библиотека с 13 000 тома книги, провеждани са културни мероприятия и вечеринки.
През 1970-те и 1980-те години в салона на читалището е функционирало кино със специални за времето си кино- и радиоапаратура, внесени от ГДР. Прожекциите спират към края на 1980-те години, след като киносалонът е унищожен от пожар.
Близо до селото се намира мемориален комплекс „Балова шума“ с паметник на партизански отряд „Христо Михайлов“, който е бил голяма забележителност през социализма, изграден в памет на партизанското движение в района.
Наблизо има и микроязовир, който се използва за рибарник.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- първата седмица след Гергьовден – събор на селото
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гаврил Геново
- Аврам Стоянов (1892 – 1942), профсъюзен деец, политик и терорист
- Антон Кожухаров (1845 – 1877), щабскапитан от Руската армия – първият българин загинал в Руско-турската Освободителна война[8]
- Бойко Тодоров (1912 – 2005), български партизанин
- Вера Начева (1904 – 1996), българска партизанка и политик от БКП
- Галилей Симеонов (1929 – 2021), художник, преподавател от СХГ, почетен гражданин на община Георги Дамяново[9]
- Иван Димитров (1901 – 1949), български партизанин и политик от БКП
- Иван Петров (1894 – 1974), български комунист
- Коста Стоянов (1904 – 1965), генерал-майор, професор, хирург
- Петър Зарков (1900 – 1974), участник в Септемврийското въстание и кмет на град Берковица.
- Станка Цекова (1901 – 1984), политик
Други
[редактиране | редактиране на кода]Според официалната статистика в 1903 година[10] село Соточино има 527 жители, а село Сръбляница – 320 жители.
Имало е функционираща ремонтна работилница, селско стопанство, машинно-тракторна станция със стотици трактори и комбайни, оранжерия, която работи до 2008 г.
Детски дом за деца без родителски грижи „Отец Паисий“ – голямо учебно заведение за изоставени деца в училищна възраст, разполагащо с 2 корпуса за живеене, няколко спортни пощадки, кухня и др. Закрит е през 2005 – 2006 г.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Читалището с парка пред него -
Паметна плоча на загиналите през Първата световна война -
Паметник на загиналите партизани и училище „Отец Паисий“ -
Църквата „Свети Георги“
_WWI_memorial_plaque.jpg)
_partisans_memorial_and_school.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Никола Намерански, „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ - София, 1991
- ↑ Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Маргарита Добрева, „Ежедневието в Монтанския край през 40-те - 70-те години на XIX век“, От Montana до Монтана: Един град между древността и настоящето, София, 2016, ISBN 978-619-7179-04-0
- ↑ „Сборник материалов по Русско-Турецкой Войне 1877 – 78 г. на Балканском Полуострове“, выпуск 57, часть I, стр.87
- ↑ www.pravoslavie.bg
- ↑ Култура – Община Георги Дамяново // georgidamyanovo.com. Посетен на 13 януари 2022.
- ↑ actualnosvishtov.com // Архивиран от оригинала на 2020-06-17. Посетен на 2020-05-12.
- ↑ ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ 2020г. – Община Георги Дамяново // georgidamyanovo.com. Посетен на 13 януари 2022.
- ↑ „Движение на населението през 1903 година“, Княжество България, Дирекция на Статистиката, 1906, стр. 30.
| |||||