Направо към съдържанието

Аврам Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аврам Стоянов
български политик
Роден
Починал
15 август 1942 г. (49 г.)
Политика
ПартияБКП
Народен представител в:
XXII ОНС   
Семейство
ДецаЛъчезар Аврамов

Аврам Стоянов Петров е български профсъюзен деец и политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Аврам Стоянов е роден на 2 ноември 1892 г. в Соточино, Берковско, дн. част от село Гаврил Геново. От ранна възраст участва в социалистически групи, като през 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП.

Работи в Български пощи, където се включва активно в профсъюзна дейност. През 1919 – 1920 г. ръководи Транспортната стачка в района на Мездра[1].

След стачката се установява в София и участва в ръководството на Съюза на транспортните работници и новосъздадените прокомунистически Независими работнически професионални съюзи. През 1927 г. е избран за народен представител в XXII обикновено народно събрание. От следващата година е член на Централния комитет на забранената БКП. През 1929 г. е осъден по ЗЗД и остава в затвора до 1931 година[1].

След освобождаването си от затвора Аврам Стоянов заминава за Съветския съюз, където заема различни номенклатурни длъжности.

През август 1941 г., след началото на войната между Съветския съюз и Германия е прехвърлен нелегално в България и е натоварен с терористичната дейност на БКП в района на Сливен. През юли 1942 година е осъден задочно на смърт в Процеса срещу ЦК на БРП[1].

Аврам Стоянов се самоубива на 15 август 1942 г. в Сливен при опит за задържането му от полицията[1]. Синът му Лъчезар Аврамов е висш функционер на тоталитарния комунистически режим, достигайки през 60-те години до поста кандидат-член на Политбюро.

  1. а б в г Аврам Стоянов // archives.bg. ДАА, 2013. Посетен на 26 юни 2013.