Партизански отряд „Христо Михайлов“
Партизански отряд „Христо Михайлов“ е формирование в Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на комунистическото партизанско движение в България (1941 – 1944). Действа главно в района на Фердинанд и Берковица.
Първата партизанска група е създадена през август 1942 г.[1] На 28 август 1943 г. след нейното разрастване се създава Фердинандската чета. Увеличава състава си и през март 1944 г. е сформиран отряд „Христо Михайлов“. Наименуван е на загиналия командир на НОВА Христо Михайлов. Подразделя се на 3 чети. Командир е Бойко Тодоров, политкомисар е Иван Станков[2], а началник-щаб Тодор Токин[3].
На 22 април 1944 г. води тежък бой при с. Липница. В началото на септември 1944 г. към отряда се присъединява взвод дезертьори от Българската армия[4].
Самостоятелно и съвместно с Царибродския и Пиротския партизански отряд на ЮНОА извършва над 30 акции на територията на България и Югославия: в град Чипровци, селата Меляне, Черешовица, Копиловци, Расово, Главановци, Вълкова Слатина, Горни Лом, Мартиново, Горна Вереница, Сумер и други.
Отрядът завзема властта в селата Соточино, Горно Церовене, Лопушна, Дива Слатина, Меляне, Еловица, Помеждин, а на 9 септември 1944 г. – в градовете Берковица, Фердинанд и Лом.
Съвместно с Партизански отряд „Георги Бенковски“ и български военни части от Лом и Враца отблъсква опит на германски войски наново да нахлуят в България и минава в контранастъпление при град Кула[5].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 278
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 110
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 141
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 168 // Архивиран от оригинала на 2019-10-24. Посетен на 2014-03-12.
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 269
