Направо към съдържанието

Витамин C

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Витамин Ц)
Витамин C
Свойства
ФормулаC₆H₈O₆
Моларна маса176,032 u
Точка на топене192 °C
Идентификатори
CAS номер50-81-7
PubChem54670067
ChemSpider10189562
DrugBankDB00126
KEGGC00072
ChEBI29073
ChEMBLCHEMBL196
ATCG01AD03
SMILESOC[CH](O)[CH]1OC(=O)C(=C1O)O
InChIInChI=1S/C6H8O6/c7-1-2(8)5-3(9)4(10)6(11)12-5/h2,5,7-10H,1H2/t2-,5+/m0/s1
InChI ключCIWBSHSKHKDKBQ-JLAZNSOCSA-N
UNIIPQ6CK8PD0R
Gmelin506552
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Витамин C в Общомедия

Витамин C (произнася се витамѝн це), наричан още аскорбинова киселина или L-аскорбат, е водоразтворим витамин. Брутната му формула е C6H8O6 и е с моларна маса 176,13 g/mol. Оставен на въздуха, даже при стайна температура, се окислява бързо.

Поради големия брой благоприятни ефекти върху човешкия организъм витамин C се използва като хранителна добавка (Е-номер Е300), включва се в редица лекарства против грипни и простудни заболявания и в България може да се закупи от аптека без рецепта, под формата на таблетки или ампули.

Физиологична роля

[редактиране | редактиране на кода]

Важността на аскорбиновата киселина за животните и човека е известна отдавна. В България един от първите изследователи и популяризатори на значението ѝ за организмите е проф. Иван Митев с книгата си „Витамините“, издадена през 1941 г. Най-известната роля на аскорбата в животинските организми е като антиоксидант и при синтеза на колаген. Именно блокирането на колагеновия синтез е причината за така разпространената в миналите векове болест скорбут (Smirnoff, 1996). В растенията аскорбатът има не по-малко важни функции, като основната е антиоксидантната.

L-аскорбат, структурна формула
  1. Антиоксидант.
  2. Ензимен кофактор. Аскорбатът е кофактор на набор от хидроксилиращи ензими, например пролил и лизилхидроксилази.
  3. Електронен транспорт. In vitro аскорбатът е донор за фотосинтетичния и митохондриалния транспорт.
  4. Синтез на оксалати и тартарати при растенията.
  5. Аскорбатът има регулаторна роля за растежа и деленето на растителните клетки.
  6. Аскорбатът и неговите окислени форми участват в поддържането на редокс-статуса на клетките, наред с глутатиона (Noctor & Foyer, 1998).
  7. При животните е прекурсор на колагена.

Абсорбция, транспорт и екскреция

[редактиране | редактиране на кода]

Аскорбиновата киселина се абсорбира в тялото чрез активен транспорт и проста дифузия. Натрий-зависимите хексозни транспортери (GLUTs) и Na-аскорбат ко-транспортерите (SVCTs) са необходими за абсорбцията на витамин С. SVCT1 и SVCT2 вкарват редуцираната му форма през мембраната. GLUT1 и GLUT2 са глюкозни транспортери и вкарват само дехидро-формата на аскорбиновата киселина.[1] Въпреки че дехидроаскорбиновата киселина се абсорбира много по-бързо от аскорбата, количеството дехидроаскорбинова киселина в плазмата и тъканите в нормално състояние е ниско, защото клетките бързо редуцират дехидро-формата до аскорбат.[2] Заради това доминиращата транспортна система за витамин С в тялото са протеините SVCT.

Белтъците SVCT2 отговарят за транспорта на витамин С в почти всички клетки[3] с изключение на червените кръвни клетки, които губят тези протеини при узряването си. Генетично модифицирани животни с премахнатия ген умират малко след раждането,[4] което вероятно означава, че транспортирането на витамин С помощта на SVCT2 е необходимо за живота.

Препоръчителният дневен прием на аскорбинова киселина е обект на спорове. Изглежда степента на резорбция намалява с увеличаване на приетата доза (Levine, 1996). Вътреклетъчната концентрация на витамин С е една и съща при 30 и 60 mg дневна доза, а при 100 mg се наблюдава насищане на неутрофили, моноцити и лимфоцити. Бионаличността е пълна при 200 mg, но не и при по-високи дози. Уринна екскреция не се наблюдава при дози под 100 mg, a почти цялото абсорбирано количество се екскретира при доза от 500 mg. Пълно насищане на кръвната плазма се наблюдава при 1000 mg, за сметка на намалена бионаличност и увеличена уринна екскреция.[5] Дневният препоръчителен прием зависи от възрастта и пола: [6]

  • 1 – 3 години – 15 mg
  • 4 – 8 години – 25 mg
  • 9 – 13 години – 45 mg
  • 14 – 18 години момичета – 65 mg
  • 14 – 18 години момчета – 75 mg
  • над 18 години жени – 75 mg
  • жени по време на бременност – 85 mg
  • жени по време на кърмене – 120 mg
  • над 18 години мъже – 90 mg.

Концентрациите на аскорбат над прага на бъбречната реабсорбция преминават свободно в урината и се екскретират. При високи дози (няколкостотин mg на ден за хора) аскорбатът се натрупва в тялото, докато плазмените нива достигнат прага на бъбречна резорбция, който е около 1,5 mg/dL за мъже и 1,3 mg/dL за жени. Концентрации в плазмата, по-високи от тези стойности (смята се, че представляват пренасищане), бързо се екскретират с урината, като намаляват два пъти на всеки 30 минути. Концентрации под този праг се задържат от бъбреците и се екскретират много по-бавно. При спиране на приема на витамин C около 83-тия ден се появяват първите симптоми на скорбут.[7]

Съдържание в храните

[редактиране | редактиране на кода]

Витамин С е едно от най-важните хранителни вещества, нужни на организма и е широко разпространен в естествения му вид. Съдържа се основно в плодовете и зеленчуците, най-вече тропични и цитрусови плодове, шипка, черни боровинки, люти чушки, касис, пресни чушки, брюкселско зеле, лимонена кора, магданоз, копър, броколи, карфиол, червено зеле, ягоди и др.

Най-богатите храни на витамин С [6]
№ Храна Съдържание на витамин С [mg]
в 100 g продукт 		Забележка
1 Какаду слива 3150 [8] Минимум 1000,
Максимум 5300. [6]
2 Каму-каму
(Съмнителна Мирциария) 		2145 [9] Максимум 2800 [6]
3 Ацерола 1650 Минимум 1000,
Максимум 3300. [10]
4 Облепиха (Морски зърнастец) 700
5 Амла (Индийско цариградско грозде) 445
6 Шипка 425
7 Черна боровинка до 250
8 Люта чушка 240
9 Гуава 230
10 Касис 200
11 Жълта чушка 185
12 Червена чушка 140
13 Брюкселско зеле 48 [11] ÷ 247
14 Магданоз 133
15 Лимон – кора 129
16 Кейл 120
17 Киви 90
18 Копър 85
19 Карфиол 70 [11]
20 Броколи 49 [11] ÷ 89,2
21 Червено зеле 63 [11]
22 Портокал 53,2 ÷ 71
23 Папая 60,9
24 Ягода 58,8
25 Лимон 53
26 Ананас 47,8
27 Спанак 32 ÷ 72 [12]
28 Помело 30 ÷ 53
29 Зеле 36,6
30 Грейпфрут 33,3
31 Зелен лимон (Лайм, Лимета) 29,1
32 Мандарина 26,7
33 Малина 26,2
34 Хрян 24,9
35 Кисело зеле 15 [13]÷ 33 [14]
36 Къпина 21
37 Кимчи 21
38 Картоф 19,7
39 Домат 13,7 ÷ 19,1
40 Червена боровинка до 17
41 Вишна 15
42 Дюля 15
43 Череша кисела 10
44 Слива 9,5
45 Тиква 9
46 Банан 8,7
47 Череша сладка 7
48 Морков 5
49 Джинджифил 5
50 Човешко мляко 5
51 Цвекло 4,9
52 Ябълка 4,6
53 Круша 4,3
54 Овче мляко 4,2
55 Кокосов орех 3,3
56 Целина 3,1

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.jbc.org
  2. ↑ www.sciencedirect.com
  3. ↑ www.ncbi.nlm.nih.gov
  4. ↑ www.ncbi.nlm.nih.gov
  5. ↑ www.ncbi.nlm.nih.gov
  6. ↑ а б в г Топ 10 на храните с най-високо съдържание на витамин С, Nutrima, 17 март 2020.
  7. ↑ www.tandfonline.com
  8. ↑ Terminalia ferdinandiana, tropical.theferns.info.
  9. ↑ Витамин С, каму-каму и каму-камубуча Архив на оригинала от 2020-09-28 в Wayback Machine., Маги Пашова.
  10. ↑ Гладкова В. Н. – Семейство мальпигиевые (Malpighiaceae). // Жизнь растений. В 6-ти т. Т. 5. Ч. 2. Цветковые растения / Под ред. А. Л. Тахтаджяна. — М.: Просвещение, 1981. — С. 283—284.
  11. ↑ а б в г Зеле, Fitnes-bg – фитнес и бодибилдинг
  12. ↑ Ирена Стефанова – Спанак – вкусен, полезен и достъпен, 24.10.2010.
  13. ↑ Nutritiondata, facts, 25.4.2020.]
  14. ↑ Киселото зеле – истинска витаминозна бомба, Factor, 8.11.2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

[1] Листовка за витамин С / Упътване за употреба

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Витамин_C&oldid=11957326“.