Обикновена дюля

Тази статия е за растението. За селото в Югоизточна България вижте Дюля (село).

---

Обикновена дюля

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) род: Дюля (Cydonia) вид: Обикновена дюля (C. oblonga)

Научно наименование

Cydonia Mill., 1754 Cydonia oblonga Mill., 1768

Обикновена дюля в Общомедия

[ редактиране ]

Дюля Quinces, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 238 kJ (60 kcal) Въглехидрати 15.3 g    Влакна 1.9 g Мазнини 0.1 g    Наситени 0.01 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.036 g    Полиненаситени 0.05 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 0.4 g Вода 83.8 g Пепел 0.4 g   Витамини Витамин A 0 μg Тиамин (B1) 0.02 mg Рибофлавин (B2) 0.03 mg Ниацин (B3) 0.2 mg Пантотенова к-на (B5) 0.081 mg Пиридоксин (B6) 0.04 mg Фолиева к-на (B9) 3 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 15 mg   Минерали Калций, Ca 11 mg Желязо, Fe 0.7 mg Магнезий, Mg 8 mg Фосфор, P 17 mg Калий, K 197 mg Натрий, Na 4 mg Цинк, Zn 0.04 mg Мед, Cu 0.13 mg Селен, Se 0.6 μg   Други Обикновена дюля в Общомедия

Обикновената дюля (Cydonia oblonga) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae), единствен представител на род Дюля (Cydonia). Дюлята е широколистно листопадно растение. Тя представлява храст или невисоко дърво. Дюлята е със сравнително слаборазвита коренова система, която е съставена от множество неголеми странични корени, които водят своето начало от основата на растението. На дълбочина корените на дюлята не достигат до повече от 80 – 100 cm.

Стъблото и корените на дюлевото дърво са покрити със сива, а понякога със сиво-кафява кора, която е сравнително тънка. Дюлята рядко е голяма на височина. Рядко се случва дюлево дърво да надвиши на височина 7 m.

Дюлята има сравнително големи листа, които имат правилна яйцевидна форма и гладък ръб. Горната страна на листата е тъмнозелена на цвят, а долната – светлозелена, а понякога почти бяла. Този цвят се дължи на големия брой бели власинки, които покриват долната им страна.

Цветовете на дюлевото дърво са бледорозови на цвят. Цветовете са двуполови и имат петделни чашка и венче. Чашката на цвета е бледозелена на цвят, а венечето е бледорозово, а понякога напълно бяло. Цветът и формата на цветовете на дюлевото растение имат за цел да привличат насекомите, които са основното средство за опрашването на цветовете.

Подобно на други розоцветни растения, дюлята освен същинските плодове образува и лъжлив „крушовиден“ или „ябълковиден“ плод. Плодът на дюлята напомня по структура този на ябълката и крушата. В изграждането на лъжливия плод на дюлята освен плодникът участва и цветното легло.