Направо към съдържанието

Кейл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кейл
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Brassicales
семейство:Кръстоцветни (Brassicaceae)
триб:Brassiceae
род:Зеле (Brassica)
вид:B. oleracea
вариетет:Кейл (B. o. var. sabellica)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Brassica oleracea var. acephala
Обхват на вкаменелости
Кейл в Общомедия
[ редактиране ]

Кейл (Brassica oleracea var. sabellica) е зеленчук от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Той е типичен зимен зеленчук. Разпространен е навсякъде по света.

Кейл от сорт Westlandse winter

Младите растения се засяват на лехи през май на разстояние 40 × 80 см при достатъчно голяма дълбочина. Има добра поносимост в градината към съседи като домати, спанак, репички, краставици и други.

Хранителни свойства

[редактиране | редактиране на кода]

Кейлът има най-високо съдържание на β-каротин/100 g с 8,68 mg/100 g спрямо всички хранителни продукти и принадлежи към зелевите сортове с най-голямо съдържание на витамин C. Суровият кейл има 105 – 150 mg/100 g витамин C. На практика той не се консумира суров. Освен това съдържа относително голямо количество витамин K с 729 μg/100 g.

Използване в кулинарията

[редактиране | редактиране на кода]
Блюдо с кейл с картофи, различни видове салам и шпек

Класическо използване на кейл е задушаването му със свинска мас или олио и лук и покрито след това с сос. Вари се от 45 мин до няколко часа, при което при дългото варене се разрушават повечето ценни вещества.[1]

През 1910 г. е създаден хибрид между брюкселско зеле и кейл, наричан калете или кейлете. Този листен зеленчук е постигнат без използването на генна технология и е считан за суперхрана поради високото си съдържание на витамин C и минерали.