Направо към съдържанието

Велян Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велян Илиев
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
15 август 1903 г. (25 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия

Велян (Веле) Илиев Чипуров с псевдоними Веле Смилевчето и Пенчо[1][2] е български революционер, преспански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Илиев е роден в 1878 година в Смилево, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва българската гимназия в Битоля, а след това работи като учител в Битоля, Герман, Преспанско и в родното си село. Минава в нелегалност през юли 1901 година. Става четник при Никола Русински, Деян Димитров и Славейко Арсов. На Смилевския конгрес Илиев е делегат и е определен за районен началник в Преспанско заедно с Никола Кокарев и Наум Фотев[3] През Илинденско-Преображенското въстание се сражава при Наколец, Ръмби и други.

Умира заедно с другия преспански районен началник Никола Кокарев в сражение с турски аскер в Дупенската планина. Илиев е погребан в Щърбово, Преспанско.[4][5]

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77.
  3. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 277.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 65.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 186-187.