Васил Димитров
| Васил Димитров | |
| български актьор и театрален педагог | |
 На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 г. | |
| Роден | Васил Димитров Георгиев
|
|---|---|
| Починал | 21 ноември 2019 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Работил | актьор, университетски преподавател |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1958 – 2019 |
| Уебсайт | |
| Васил Димитров в Общомедия | |
Проф. Васил Димитров Георгиев е български актьор и педагог. Почетен професор на НБУ[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 август 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство през 1958 г. във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстю Мирски.
Назначен е в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1958 – 1961), а след това в Народен театър за младежта в София (1961 – 1966). Следват тридесет сезона в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (от 1966) и в Театър 199.
Носител е на множество награди, между които Аскеер.
Участва в организирания от „Лятна академия за изпълнителски изкуства“ международен симпозиум на тема „Настоящето като трансмисия на паметта от минало към бъдеще“ през септември 1997 г. – I част, а през 1998 г. II – част.
След 2001 г. става преподавател в департамент „Театър“ на Нов български университет. Има публикации в български вестници и списания.
Режисьор и ръководител на проекти на студенти от програма Театър на БФ на НБУ.
Умира на 21 ноември 2019 г.[2]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1985).
- Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1984).
- Орден „Кирил и Методий“ II ст. (1980).
- Аскеер за мъжка роля за ролята на Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов (1999).
- Награда за мъжка роля в „Гълъбът“.
- Награда за мъжка роля в „Искрици от огнището“.
- Награда за мъжка роля в „Страстната седмица“.
- Награда за мъжка роля за Креон в „Антигона“ на Жан Ануи на фестивала за камерни форми във Враца.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Гълъбът“ (2001)
- „Три сестри“ (2001) (А. П. Чехов)
- „Този безумец Платонов“ (А. П. Чехов)
- „Антигона“ (Жан Ануи) – Креон
- „Врагове“ (Максим Горки)
- „Последните“ (Максим Горки)
- „Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов)
- „Несериозна комедия“ (Георги Данаилов)
- „Есента на един следовател“ (Георги Данаилов)
- „Съдията и жълтата роза“ (Георги Данаилов)
- „Светът е малък“ (Иван Радоев) – Иван
- „Журналисти“ (Миродан) – Леу
- „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
- „Росмерсхолм“ (Хенрик Ибсен)
- „Дон Жуан в Ада“
- „Адската машина“ (Жан Кокто)
- „Соло дует“ (Том Кемпински)
- „Аз, Фойербах“ (Танкред Дорст)
- „Ужасните родители“ (Жан Кокто)
- „Жена за Толстой“
- „Трамвай Желание“ (Тенеси Уилямс)
- „Почивка в Арко Ирис“ (Димитър Димов)
- „Щедра вечер“ (Блажек)
- „Ричард II“ (Уилям Шекспир)
- „Унижените и оскърбените“ (Фьодор Достоевски)
- „Лофтър“ (Гл. Вайзенборн)
- „Ангела“ (Севастикоглу)
- „Сизиф и смъртта“ (Р. Мерл)
- „Чудак“ (Назъм Хикмет)
- „Всяка есенна вечер“ (Иван Пейчев)[3].
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур)
- „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
- „Митрофан и Дормидолски“ (1970) (Иван Вазов)
- „Сид“ (1971) (Пиер Корней)
- „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
- „Смърт сутринта“ (1973) (Клаус Айдман)
- „Змейова сватба“ (1973) (Петко Тодоров)
- „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович)
- „Крепостта на безсмъртните“ (1975) (Светослав Славчев)
- „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – Иван Яковлевич, бръснар
- „Хладилник с педали“ (1975) (Веркор и Чоронел)
- „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
- „Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
- „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
- „Арсеник и стара дантела“ (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов)
- „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Това ли е Атлантида ?“ (1980) от (Владимир Голев), 2 части
- „Червено и кафяво“ (1982) от (Иван Радоев)
- „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
- „Разплата“ (1982) (Алфред дьо Вини)
- „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
- „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
- „Съдията и жълтата роза“ (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) (1984)
- „Стълбата“ (Самуил Альошин) (1986)
- „Йоан Кукузел“ (Делка Димитрова), 2 ч. (1987)
- „Делото „Опенхаймер“ (Хайнер Кипхарт), 2 ч. (1988)
- „Песен за сбогуване“ (Петър Анастасов) (1988)
- „Мариела“ (Йордан Попов) (1988)
- „Милионерът“ (1988) (от Йордан Йовков, реж. Павел Павлов)
- „Крадецът на тролейбуси“ (от Георги Данаилов) (1990)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2018 | Smart Коледа | фотографът | ||
| 2015 | Бартер | старецът | ||
| 2014 | Знакът на Българина: Кървавият код (тв сериал) |
6 | попът | |
| 2010 | Станка се прибира в къщи | Стамен | ||
| 2008 | Преследвачът (тв) | хорист-пенсионер | ||
| 2006 | Бунтът на Л | Бащата | ||
| 2005 | Ерудитъ 1928 | шивачът | ||
| 2004 | Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал) |
4 | мажордом (в 1 серия: IV) | |
| 2003 | Крака за милиони | |||
| 2000 | Пансион за кучета | цигуларят | ||
| 1999 | Дунав мост (тв сериал) |
7 | доктор | |
| 1999 | Сламено сираче (тв сериал) |
5 | Недялков | |
| 1995 – 2000 | Съботна история („L'histoire du samedi“) (тв сериал) |
82 | Франция | лекар (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
| 1994 | Игра на челик | |||
| 1994 | Престъпление от страст алтернативно заглавие: Престъпление от любов (Delitto passionale) |
Италия | криминалния лекар | |
| 1993 | La donna e mobile | свещеникът | ||
| 1993 | Жребият (тв сериал) |
7 | старецът | |
| 1993 | Берлин’39 (Berlin '39) |
Италия/Франция | д-р Шулц | |
| 1992 | Аритмия | директорът | ||
| 1991 | Резерват | Милев | ||
| 1991 | Дали (Dalí) |
Испания/България | Стравински | |
| 1990 | Омагьосаният замък | големият брат | ||
| ? | Хора отсреща | |||
| 1990 | Тишина | |||
| 1988 | Вечери в Антимовския хан (тв сериал) |
2 | дядо Гено | |
| 1988 | Пазачът на планетата | 2 | Кавръков, началник на отдел във ведомството | |
| 1987 | Пет жени на фона на морето | България/Полша | ||
| 1987 | По здрач | Галиев | ||
| ? | Съгласно член 58 | |||
| 1986 | За къде пътувате | д-р Пенчев | ||
| 1986 | Денят на владетелите | 2 | Михаил Рангаве | |
| 1986 | Делници и празници | 5 нов. | вехтошарят ист – Ирнимос Голдщайн (в IV: „Крадецът и кучено“) | |
| 1985 | Горещи следи (тв сериал) |
4 | ||
| 1985 | Горски хора | Косатев | ||
| 1985 | Тази кръв трябваше да се пролее | Манастирски | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | византиец | |
| 1985 | Скакалци | Никола Проданов | ||
| 1984 | Нощем с белите коне (тв сериал) |
6 | Скорчев, сътрудник на Урумов (в 5 серии: I, II, III, IV, VI) | |
| 1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | полицейският инспектор Гьоргов | |
| 1984 | Кутията на Пандора (тв) | |||
| 1983 | Голямата игра (Большая игра) (тв сериал) |
6 | СССР/България | Матен, полицейски комисар |
| 1983 | Константин Философ (тв сериал) |
6 | византиец | |
| 1983 | Арис (тв) | Генов, бащата на Еми | ||
| 1982 | Човек не съм убивал | |||
| 1982 | Среща на силите | Исмаил ага | ||
| 1982 | Признавам всичко | 3 | д-р Фройнд | |
| 1982 | 24 часа дъжд | директорът на театралната трупа | ||
| 1982 | Най-тежкият грях | другаря Михалков | ||
| 1982 | Есенно слънце | фелдшерът съсед | ||
| 1981 | Петият от карето | 2 | Капасъзов | |
| 1981 | Пришествие | |||
| 1980 | Похищение в жълто | бащата на Тони | ||
| 1980 | Илюзия | министър | ||
| 1980 | Уони | наследникът | ||
| 1980 | Концерт за флейта и момиче | вуйчо Спас, дядото на Лиляна | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо (тв сериал) |
20 | лошият цар (в VI серия)/(в XIX серия) | |
| 1979 | Момчето с окарината (тв сериал) |
3 | Ян Хус | |
| 1979 | Сами сред вълци (тв сериал) |
5 | цар Борис III (в 5 серии: I, II, III, IV, V) | |
| 1979 | Фильо и Макензен (тв сериал) |
7 | Михаил Фьодорович, учителят по пеене | |
| 1978 | Войната на таралежите (тв сериал) |
5 | директорът на училището | |
| ? | Вероятност, равна на нула | 2 | Джеремая Ноумин | |
| 1978 | Масово чудо | |||
| 1978 | Компарсита | Митев | ||
| 1978 | Чуй петела | немия | ||
| 1978 | Всички и никой | иманяр | ||
| 1977 | Нечиста сила (тв сериал) |
3 | отец Игнатий | |
| 1976 | Залутан по пътя | |||
| 1975 | Чичовци (тв сериал) |
4 | боят | |
| 1975 | Чичовци | 2 | боят | |
| 1975 | Мечтател | Лозев | ||
| 1975 | Незабравимият ден | |||
| 1975 | Магистрала | |||
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | комунист | |
| 1973 | Зелена слънчева пътека | барон Мюнхаузен | ||
| 1973 | Най-добрият човек, когото познавам! | директорът на вечерното училище | ||
| 1973 | Последна проверка (тв сериал) |
12 | Рихтер | |
| 1973 | Дъщерите на началника | 2 | учителят | |
| 1973 | Зелена слънчева пътека | Карл | ||
| 1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие (тв сериал) |
3 | г-н Стенли | |
| 1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | бай Теофил (в X серия) | |
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | гестаповецът (в IV серия, 1969) | |
| 1968 | Мъже в командировка | 3 нов. | Бончо Михов (в „Епизодът“) | |
| 1967 | С пагоните на дявола (тв сериал) |
5 | ||
| 1964 | Между релсите | агент | ||
| 1960 | Бъди щастлива, Ани! |
Роли в дублажа
[редактиране | редактиране на кода]- „Малката русалка“ – Гримсби, 2006
- „Хари Потър и Философският камък“ – Албус Дъмболдор, 2002
- „Хари Потър и стаята на тайните“ – Албус Дъмболдор, 2003
- „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ – Граф Влад, 2018
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Профил на проф. Димитров в раздела с почетни професори на Нов български университет на сайта на НБУ.
- ↑ Напусна ни актьорът Васил Димитров, 24 часа, 21 ноември 2019.
- ↑ Проф. Васил Димитров на сайта на НБУ.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Професионална автобиография на сайта на НБУ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ((en)) Васил Димитров в
Internet Movie Database - Филмография в BgMovies.info
- ((ru)) Васил Димитров в КиноПоиск
- ((ru)) Васил Димитров в Кино-Театр
- Исак Гозес, „Васил Димитров – От калугер до папа“, в-к „Стандарт“, 2 ноември 2013
