Варвара (Торбешия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.
| Варвара Варвара | |
| — село — | |
 панорама | |
  Варвара | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Торбешия |
| Надм. височина | 410 m |
| Население | 0 души |
| Варвара в Общомедия | |
Варвара (на македонска литературна норма: Варвара) е бивше село в община Сопище на Северна Македония, днес махала на село Батинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Торбешия, на левия бряг на Маркова река, между селата Маркова Сушица и Батинци.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Варвара е село в Скопска каза на Османската империя. Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че селото е манастирски чифлик, в него има църква „Света Варвара“.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Варвара е населявано от 130 жители българи християни.[2] В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година във Варвара (Varvara) има 64 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Варвара (Varvara) като село с неясен етнически състав.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Варвара като българско село.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iордан х. Константинов. Южна страна Скопска, Цареградски вестник, година 5, № 225, Маiа 21, 1855, с. 3. (рубрика Български вѣсти)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
| |||||||||||
