Батинци
| Батинци Батинци | |
| — село — | |
 Поглед към Батинци и планината Водно на заден план от манастира „Преполвение“ в местността Пеленица | |
  Батинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Студеничани |
| Географска област | Торбешия |
| Надм. височина | 381 m |
| Население | 5364 души (2002) |
| Пощенски код | 1050 |
| Батинци в Общомедия | |
Батинци (на македонска литературна норма: Батинци; на албански: Batinca) е село в община Студеничани на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Скопското поле в областта Торбешия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Батинци е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Батинци е населявано от 24 жители българи християни и 120 арнаути мохамедани.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Батинци има 32 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Батинци (Batinci) като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Батинци като албанско село.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Николай Пан. Николов от Скопие е български кмет на Батинци от 13 август 1941 година до 13 май 1942 година. След това кметове са Панче Иванов Медаров от Велес (13 май 1942 - 30 октомври 1942), Кирил Анастасов Грубчев от Охрид (30 октомври 1942 - 2 април 1943) и Панче Иванов Медаров от Велес (2 април 1943 - 9 септември 1944).[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 5364 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 36 |
| албанци | 3217 |
| турци | 407 |
| роми | 2 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 1660 |
| други | 41 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
| |||||||||||
