Горно Сълне
| Горно Сълне Горно Соње | |
| — село — | |
 Стара къща | |
  Горно Сълне | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Кършияка |
| Надм. височина | 628 m |
| Население | 219 души (2002) |
| Пощенски код | 1054 |
| Горно Сълне в Общомедия | |
Горно Сълне (на македонска литературна норма: Горно Соње, Горно Солње, Горно Слње) е село в община Сопище, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.
История
[редактиране | редактиране на кода]В селото има стара църква „Свети Никола“. В нейния двор са открити профилирани мраморни блокове, а в Горносълненската чешма е вградена антична мраморна стела с латински надпис.[1]
В XIX век Горно Сълне е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Сълне е населявано от 254 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Сълне има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Георги Ингилизов от Горно Сълне е арестуван, а 15 души от селото са съдени, като 11 от тях получават осъдителни присъди за открити у тях оръжие и муниции.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горна Сойна (Grn. Sojna) като българско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Солне като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 219 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 207 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 9 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Сълне
Саве Цветанов, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски[8]- Стойче Солнянец, български революционер, войвода на ВМОРО[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 370. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Трпета Кузманов Стевковски-Ашиковски (2) // Вечер, 21/08/2018. Посетен на 19 октомври 2020 г.
| |||||||||||
