Направо към съдържанието

Българо-византийска война (1331 – 1332)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българо-византийска война
Българо-византийски войни
Информация
Период13311332 г.
МястоОбласт Ямбол, южни черноморски градове
РезултатБългарска победа
  • Областта между Ямбол и Черно море е върната в пределите на българската държава
Страни в конфликта
Втора българска държаваВизантийска империя
Командири и лидери
Иван АлександърАндроник III
Сили
8000 българска войска
2000 татарски наемници
над 3000
Жертви и загуби
неизвестнотежки

Българо-византийската война от 1331 до 1332 г. е военен конфликт между двете държави за властта над областите между Ямбол и Черно море.

Предишни събития[редактиране | редактиране на кода]

След поражението при Велбъжд в България бил коронован за цар Иван Стефан. Византийският император Андроник III се възползвал от ситуацията, прекратил войната със сръбското кралство и се отправил към българските земи, като завладял всички земи от Ямбол до черноморието, включително черноморските градове Анхиало и Месемврия.

Войната[редактиране | редактиране на кода]

След търновския преврат от 1331 г. Иван Александър бил провъзгласен за цар и в отговор на предателското поведение на византийския император, предприема поход срещу него, като си възвръща всички окупирани земи от ромеите. След похода, българският владетел се насочил към видинските владения на въстаналият деспот Белаур.

Скоро, Андроник III отново нападал българските земи и си завърнал освободените от Иван Александър градове, но този път с изключение на Анхиало.

След като успява да потуши бунта в северозападна България, Иван Александър се опитва чрез дипломация да накара Андроник да предаде окупираните от него градове, но получава отказ. В крайна сметка българският владетел решава да действа със силата на оръжието и повторно потегля срещу източните тракийски земи. Византийският хронист Никифор Григора пише:

Александър веднага събрал войските си, на брой около осем хиляди. Към тях прибавил и две хиляди наемници – скити (татари). Той тръгнал от Търново и на петия ден пристигнал и се разположил на лагер близо до крепостта Русокастро. Бил научил че там е императорът.[1]

След известната битка при Русокастро българските войски завладяват крепостите Скафида, Созопол, Урдовиза и Агатопол. През 1332 г. е сключен мирен договор, по силата на който областта между Ямбол и Черно море е върната в пределите на българската държава. Уговорен е годеж на сина на Иван Александър – Михаил Асен, с дъщерята на Андроник III – Мария. Към 1339 г. мирните отношения между двете държави са закрепени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 172, 173, 174.