Направо към съдържанието

Търновски преврат (1331)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Търновски преврат
Информация
Период1331 г.
МястоЦаревец, Велико Търново
РезултатПобеда за превратаджиите
  • Иван Стефан е детрониран
  • Иван Александър е провъзгласен за цар на България
  • Сръбското влияние в Търново е отстранено
  • Начало на бунта на Белаур
Страни в конфликта
търновски боляри, верни на Иван Александърбългарска аристокрация, вярна на Иван Стефан и Анна Неда
Командири и лидери
Протовестиарий Раксин
Логотет Филип
Деспот Иван Александър
Иван Стефан
Анна Неда

Превратът в Търново е успешна акция на търновски боляри, недоволни от понесените загуби при царуването на Иван Стефан, коронован за български цар след поражението при Велбъжд през 1330 г.

Предишни събития[редактиране | редактиране на кода]

След поражението при Велбъжд през 1330 г. сръбските войски предприели настъпателни действия срещу отстъпилите български части през Конявския проход и скоро след това стигнали до Извор. При местността са били спрени от българските войски, командвани от деспотите Белаур и Иван Александър. На следващия ден се водили преговори, като сръбският крал Стефан Дечански изискал възкачването на българския престол на Иван Стефан и Анна Неда.[1]

Андроник III се възползвал от ситуацията, прекратил военните действия срещу Сърбия и се насочил срещу българските земи, като превзел всички територии между Ямбол и Черно море, както и важните пристанища Анхиало и Месемврия.

Преврат[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1331 г. Търновски боляри, недоволни от понесените териториални загуби и сръбското влияние в търновския двор, детронират и изгонват от страната Иван Стефан и Анна Неда. Междувременно ловешкият деспот Иван Александър е бил провъзгласен за цар на България.

След като получил известие за преврата, видинският деспот Белаур въстанал против властта на новопровъзгласения цар и отцепил голяма част от териториите си. Не е известен точният обхват на бунта, но според някои източници той обхваща областта Видин и поречията на реките Тимок и Морава. Въстанието продължило до 1336 г., когато след сражението при Дерманци бунтовническите войски били разбити, а вътрешната ситуация на страната била усигурена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 170 – 171.