Бунтът на Белаур е въстание на видинския деспот срещу скоро коронования за цар Иван Александър поради търновския преврат и детронацията на Иван Стефан.
След като видинският деспот Белаур узнава за преврата в Търново, решава да въстане и да се отцепи от търновската централна власт. В началото на бунта Белаур има превес, неговото въстание обхванало видинската област и поречията на реките Тимок и Морава.[1] Иван Александър е зает с похода си срещу Византия, но след като се справя с ромейската империя, българският цар настъпва срещу владенията на видинския деспот. Подкрепен от татарски наемници, търновският владетел се насочил с 10-хилядна войска към Дерманци, където се развило едно тежко сражение, завършило с пълния разгром на белауровата войска. Не е известно каква е последвалата съдба на Белаур, но не е споменат повече в хрониките след сражението, което кара да се предполага, че той вероятно загива при боя.
