Бронепалубни крайцери тип „Декарт“

Бронепалубни крайцери тип „Декарт“ Classe Descartes
Бронепалубният крайцер „Паскал“
Флаг	Франция
Клас и тип	Бронепалубни крайцери от типа „Декарт“
Следващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Д’Ассас“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Фриан“
Производител	Chantiers de la Loire в Сен Назер и др., Франция
Планирани	2
Построени	2
В строеж	1892 г. – 1897 г.
В строй	1896 г. – 1920 г.
Утилизирани	2
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	4020 t (нормална)
Дължина	99,0 m
Дължина между перпендикулярите	96,3 m
Ширина	13,0 m
Газене	6,5 m
Броня	на палубата: 45 mm (по скосовете 60); щитове оръдия: 50 mm; на бойната рубка: 70 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 16 водотръбни котли Belleville
Мощност	8500 к.с. (6,3 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	19,6 възела (36 km/h)
Далечина на плаване	5500 мили на ход 10 възела; Запас гориво: 543 t въглища
Екипаж	383 – 401 души
Кръстен в чест на:	Рене Декарт
Въоръжение
Артилерия	4×1 164 mm; 10×1 100 mm; 8 или 14×1 47 mm; 4 или 8×1 37 mm
Торпедно въоръжение	2×1 450 mm ТА

Декарт (на френски: Descartes) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1890-те години на 19 век. Проектът е развитие на крайцерите от типа „Фриан“. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Декарт“ (на френски: Descartes) и „Паскал“ (на френски: Pascal). Предназначени са за колониална служба.

Конструкция

Корпус

Крайцерите тип „Декарт“ имат типичен за френските кораби от онова време корпус – с много дълъг таран във формата на плуг. Бордовете са завалени навътре, за да се подобрят секторите на обстрел на оръдията по бордовете, а артилерията на главния калибър е поместена в спонсони. Поради това, че крайцерите следва да служат в тропически води дъната на корпусите им са облицовани с мед и тиково дърво.

Въоръжение

Главният калибър на кораба са 4 скорострелни оръдия калибър 164 mm е разположен по мидъла, в спонсони. 100 mm оръдия са частично на горната палуба и частично на палубата на полубака. Всички те могат да стрелят по надлъжно по надлъжната ос на кораба, благодарение на отвори в бордовете.

Брониране

Крайцерите тип „Декарт“ имат брониране типично за френските кораби. Бронирана палуба стигаща под водолинията с дебелина по скосовете 60 mm. Над бронираната палуба са разположени кофердами, а междупалубното пространство е частично запълнено с малки водонепроницаеми отсеци. Леко бронево прикритие имат оръдията и бойната рубка.

Силова установка

Крайцерите са снабдени с 16 водотръбни котли на „Белвил“. На изпитанията „Декарт“ развива скорост от 21,8 възела, но при това опасно се повишава температурата в погребите за боеприпаси и при експлоатацията му реалната скорост е по-малка. Запасът от въглища е 543 тона.

История на службата

• „Декарт“ е заложен през август 1892 г., спуснат на вода на 27 септември 1894 г., в строй от юли 1896 г. Разоръжен 1917 г. и служи като блокшив в Лориан. Неговите оръдия са свалени и изпратени на сухопътния фронт. Предаден за скрап през 1920 г.
• „Паскал“ е заложен през юни 1891 г., спуснат на вода на 17 април 1893 г., в строй от 1895 г. През 1911 г. е предаден за скрап.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки

• DESCARTES protected cruisers (1896 – 1897) ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Декарт““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​