Божидар Лечев
| Божидар Лечев | |
| български актьор | |
| Роден | Божидар Лечев Рачев
|
|---|---|
| Починал | 28 декември 1994 г.
|
| Националност |  България |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1943 – 1994 |
| Уебсайт | |
Божидар Лечев Рачев е български актьор. Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло“ (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято“ (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е във Варна на 27 януари 1926 г.
Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Силистра (1943 – 1946), след което играе в Драматичния театър в Сливен (1946 – 1948) и Драматичния театър в Бургас (1948 – 1952). Продължава в София на сцената на Народен театър за младежта (1952 – 1960) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1960-).
Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино“ от Джани Родари, Бенедето в „Краката на лъжата са... дълги“ от Едуардо де Филипо и др.[1] От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед“, „Големанов“, „Женитба“, „Януари“, „Новото пристанище“, „Римска баня“ и др.[2]
Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното, телевизията и дублажа. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако“. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя“, в която участват Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели.
Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос“. Песента „Бианка“ в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус“.
Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации“ от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. [3]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Кирил и Методий“ – I степен
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1986 | Почти вълшебно приключение (тв сериал) |
2 | клоун | |
| 1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ (тв сериал) |
3 | затворникът Кою Иванов Коев (в I серия) | |
| 1983 | Завъртете всички сфери | |||
| 1981 | Капитан Петко войвода детството(тв сериал) |
12 | пеещият в кръчмата мародер (в VII серия: „Топографи“) | |
| 1981 | Слънце на детството (тв сериал) |
2 | ||
| 1980 | Обущарят чичо Спас, магарето и Тошко (тв сериал) |
8 | бракониер (в 4 серии: I, II, III и IV) | |
| 1980 | Солистът | |||
| 1980 | С поделена любов (С любовью пополам) |
СССР/България | ||
| 1979 | Кръвта остава | полският пъдар | ||
| 1979 | Фильо и Макензен (тв сериал) |
7 | бай Пандо | |
| 1978 | Покрив | началникът на обекта | ||
| 1978 | Топло | бай Желязко, служител от Мототехника | ||
| 1978 | Призив | |||
| 1976 | Спомен за близначката | |||
| 1975 | Присъствие | сервитьорът Гаврил | ||
| 1975 | Легенда за върха (тв) | турчин | ||
| 1974 | Нако, Дако, Цако | 3 | Бубо, баща на Бианка (във II серия: „Шофьори“)/ престъпник (в III серия: „Моряци“) | |
| 1974 | Ламята | старейшина | ||
| 1973 | Последна проверка (тв сериал) |
12 | барон Хирш | |
| 1973 | Сиромашко лято | пенсионерът в кафето | ||
| 1972 | Козият рог | (не е посочен в надписите на филма) | ||
| 1971 | Герловска история | набитият войник | ||
| 1971 | Шарен свят | 2 нов. | затворник (във II новела: „Гола съвест“; не е посочен в надписите на филма) | |
| 1971 | Странен двубой | селянинът, който познава Лъчо | ||
| 1969 | Галилео Галилей (Galileo) |
Италия/България | ||
| 1969 | Любовницата на Граминя (L'amante di Gramigna) |
Италия/България | ||
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
(в VII серия: „Магарешката пътека“, 1969) | ||
| 1969 | Синовете на правдата | |||
| 1968 | Бялата стая | |||
| 1967 | Последният войвода | Томасян | ||
| 1967 | С пагоните на дявола (тв сериал) |
5 | провокаторът (в 1 серия: III) | |
| 1963 | Калоян | Валкан | ||
| 1962 | Тютюн | |||
| 1959 | Пътища | 2 нов. | Николай (във II новела: „Пътят минава през Беловир“) |
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]Народен театър за младежта
[редактиране | редактиране на кода]- Приключенията на Чиполино – от Джани Родари – синьор
- Домат
- Краката на лъжата са... дълги – от Едуардо де Филипо – Бенедето
Сатиричен театър
[редактиране | редактиране на кода]- Чичовци – от Иван Вазов (1960)
- Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
- Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
- Свинските опашчици /Коваржик/ – от Ярослав Дитл (1962)
- Михал Мишкоед. Кандидати на славата – от Сава Доброплодни и Иван Вазов (1963)
- Чичовци – от Иван Вазов (1960)
- Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
- Четвъртият прешлен – от Марти Ларни (1964)
- Смъртта на Тарелкин – от А. В. Сухово-Кобилин (1965)
- Бидерман и подпалвачите – от Макс Фриш (1965)
- Ревизор – от Николай Гогол (1966)
- Големанов – от Ст. Л. Костов (1966)
- Старчето и стрелата – от Никола Русев (1969)
- Швейк през Втората световна война – от Бертолт Брехт (1973)
- Римска баня – от Станислав Стратиев (1974)
- Януари – от Йордан Радичков (1975)
- И най-мъдрият си е малко прост – от Александър Островски (1979)
- От много ум… Вражалец – от Ст. Л. Костов (1980)
- Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре „Парнас“) късновечерно луксозно кабаре – от Любомир Пеевски (1981)
- Чичовци – от Иван Вазов (1981)
- Новото пристанище – от Ст. Л. Костов
- Мъртви души от Михаил Булгаков – по поемата на Н. В. Гогол (1989)
- Посещението на старата дама – от Фридрих Дюренмат (1990)
Радиотеатър на Българското национално радио, пр. „Христо Ботев“
[редактиране | редактиране на кода]- „Михал Мишкоед“ – от Сава Доброплодни
- „Приключенията на добрия войник Швейк“ – от Ярослав Хашек
- „Островът на съкровищата“ – от Робърт Луис Стивънсън
- „Мяра за мяра“ – от Уилям Шекспир
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Жребий“ (1989) (Васил Пекунов)
- „Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов) – мюзикъл
- „Немили-недраги“ (1969) (Иван Вазов)
- „Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пенка Дамянова, Всяка есенна вечер, omda.bg
- ↑ История на Сатеричния театър в официалния му уебсайт // Архивиран от оригинала на 2012-11-22. Посетен на 2012-11-26.
- ↑ Цветана Гълъбова, Директорите на Сатеричния театър, slovo.bg
