Направо към съдържанието

Божидар Лечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Божидар Лечев
български актьор
Роден
Божидар Лечев Рачев
Починал

Националност България
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1943 – 1994

Уебсайт

Божидар Лечев Рачев е български актьор. Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло“ (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято“ (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.

Роден е във Варна на 27 януари 1926 г.

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Силистра (1943 – 1946), след което играе в Драматичния театър в Сливен (1946 – 1948) и Драматичния театър в Бургас (1948 – 1952). Продължава в София на сцената на Народен театър за младежта (1952 – 1960) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1960-).

Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино“ от Джани Родари, Бенедето в „Краката на лъжата са... дълги“ от Едуардо де Филипо и др.[1] От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед“, „Големанов“, „Женитба“, „Януари“, „Новото пристанище“, „Римска баня“ и др.[2]

Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното, телевизията и дублажа. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако“. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя“, в която участват Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели.

Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос“. Песента „Бианка“ в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус“.

Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации“ от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. [3]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1986 Почти вълшебно приключение
(тв сериал)
2 клоун
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“
(тв сериал)
3 затворникът Кою Иванов Коев (в I серия)
1983 Завъртете всички сфери
1981 Капитан Петко войвода
детството(тв сериал)
12 пеещият в кръчмата мародер (в VII серия: „Топографи“)
1981 Слънце на детството
(тв сериал)
2
1980 Обущарят чичо Спас, магарето и Тошко
(тв сериал)
8 бракониер (в 4 серии: I, II, III и IV)
1980 Солистът
1980 С поделена любов
(С любовью пополам)
СССР/България
1979 Кръвта остава полският пъдар
1979 Фильо и Макензен
(тв сериал)
7 бай Пандо
1978 Покрив началникът на обекта
1978 Топло бай Желязко, служител от Мототехника
1978 Призив
1976 Спомен за близначката
1975 Присъствие сервитьорът Гаврил
1975 Легенда за върха (тв) турчин
1974 Нако, Дако, Цако 3 Бубо, баща на Бианка (във II серия: „Шофьори“)/
престъпник (в III серия: „Моряци“)
1974 Ламята старейшина
1973 Последна проверка
(тв сериал)
12 барон Хирш
1973 Сиромашко лято пенсионерът в кафето
1972 Козият рог (не е посочен в надписите на филма)
1971 Герловска история набитият
1971 Шарен свят 2 нов. затворник
(във II новела: „Гола съвест“; не е посочен в надписите на филма)
1971 Странен двубой селянинът, който познава Лъчо
1969 Галилео Галилей
(Galileo)
Италия/България
1969 Любовницата на Граминя
(L'amante di Gramigna)
Италия/България
1969, 1971 На всеки километър
(тв сериал)
(в VII серия: „Магарешката пътека“, 1969)
1969 Синовете на правдата
1968 Бялата стая
1967 Последният войвода Томасян
1967 С пагоните на дявола
(тв сериал)
5 провокаторът
(в 1 серия: III)
1963 Калоян Валкан
1962 Тютюн
1959 Пътища 2 нов. Николай (във II новела: „Пътят минава през Беловир“)

Народен театър за младежта

[редактиране | редактиране на кода]
  • Приключенията на Чиполино – от Джани Родари – синьор
  • Домат
  • Краката на лъжата са... дълги – от Едуардо де Филипо – Бенедето

Радиотеатър на Българското национално радио, пр. „Христо Ботев“

[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Пенка Дамянова, Всяка есенна вечер, omda.bg
  2. История на Сатеричния театър в официалния му уебсайт // Архивиран от оригинала на 2012-11-22. Посетен на 2012-11-26.
  3. Цветана Гълъбова, Директорите на Сатеричния театър, slovo.bg