Благовещение Богородично (Прилеп)
| „Благовещение Богородично“ „Благовештение Богородично“ | |
 „Български просветители в Преслав в ІХ век (861)“ | |
 Местоположение в Прилеп | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Прилеп |
| Посветен на | Благовещение |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Прилеп |
| Архитект | Дамян Янкулов, Китан Петров |
| Изграждане | 1838 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Благовещение Богородично“ в Общомедия | |
„Свето Благовещение Богородично“ (на македонска литературна норма: Свето Благовештение Богородично) е българска възрожденска православна църква в град Прилеп, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В 1835 година е издаден документ от турската власт, разрешаващ „да се построи църква за българския православен народ“ (на тур. „клике булгар ортодокс милети учун“.[1]
Църквата е завършена и осветена от Герасим Пелагонийски през 1838 година.[2] Църквата е дело на майсторите Коста Лауца и Христо Тасламичев.[3] Според други сведения е строена от Дамян Янкулов, подпомаган от Китан Петров.[4] Инициативата за изграждането ѝ е на водача на Прилепската българска община Христо Логотет, който успява да издейства в Цариград ферман за нея.[5] В църквата до 1912 година винаги се е служило на български език.[6]
В двора на църквата е гробът на българския революционер Пере Тошев.[7][8]
В западната част на църквата е камбанарията, която е с барокови елементи.[9] Първоначално там е имало клепало. Първата камбана е дарена от Фота, патриотична и милосърдна българка.[10]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата представлява трикорабна триапсидна базилика без купол.[2] Има дължина от 32 m, широка е 26 m и е висока 9 m.[11] Общата площ на храма е около 475 m2. Колонадите на нартекса поддържат галерията на втория етаж и завършват с параклис на изток.[12] Средният кораб е засводен, а страничните са с плоски тавани.[2] Голямата олтарна апсида е в източния край, а другите две по-малки се намират странично.
Коста Църнушанов от Прилеп описва църквата така:[13]
| „ | Отвън тя е сравнително ниска, за да не дразни турците с външния си величествен вид. Затова пък основите ѝ са спуснати няколко метра по-дълбоко. По този начин, снишавайки се отвън, тя се извишава вътре огромна, висока, с допълнително изградени галерии за женското отделение. Срещу западния ѝ вход се издигаше висока камбанария с кубе, под което висяха две големи камбани. Но това беше в мое време, а по-рано на това място е стояло клепалото. До камбаните се достигаше по една вита каменна стълба, по която се промъквахме, за да ударим поне един път камбаната, докато не ни е погнал клисарят. В подножията на камбанарията бликаше чешма с три чучура и утоляваше жаждата на цялото училище и на богомолците. | “ |
-
Самолетна снимка от 1916 г., виждат се църквата и Прилепското българско класно училище -
Панихида в двора на църквата, 1916 г., първи отзад ген. Климент Бояджиев, пред него Тома Николов -
Документ на църквата от 20 ноември 1920 г. -
Стара снимка -
Жени пред църквата след служба. Снимка от българското управление през Първата световна война -
Камбанарията. Германска пощенска картичка от Първата световна война
Икони
[редактиране | редактиране на кода]Във вътрешността на църквата се намират 186 икони, които са обявени за паметници на културата. От надписите и стила може да се допусне, че иконите са изработени от три групи иконописци – майстори от Прилеп, Крушево и дебърския край. Някои от иконите са на зографа Николай Михайлов от Крушево,[11] както и икони на А. Цугаро. Иконата на Света Богородица на южния аналой е подписана от Анастас Зограф от Мецово и датирана в 1839 г. На същия зограф могат да е припишат и иконите на Свети Спиридон, надписана „1839 сіѧ икону приложи еснафъ самарџиски завѣчни споменъ“, шест икони от 1838 г. – на Свети Никола, Свети Димитър, Свети Георги, Света Богородица, Исус Христос и Свети Йоан Кръстител и икона на Св. св. Петър и Павел с надпис „Сіѧ икони приложи естанъ дукмеџискй и калаџинскіи и кантаржискй и коачки 1840“. Част от останалите икони са на Успение Богородично и Възнесение Богородично – и двете от 1847 г., Свети Трифон с надпис „Сіѧ ікона приложи еснафъ Бачеванџиски завѣчни споменъ: 1856“, Свето Благовещение с надпис „Сиѧ икона пріложи Наумче Ристе Петковъ Паралоски ѿ Конѧри за вечни споменъ: 1856“, Възкресение Лазарово „Сіѧ ікона приложи еснафъ алачкіи, за вѣчныйспомен: 1859“.[14]
-
Икона на „Св. св. Кирил и Методий – български просветители“ -
Фрагмент от иконата „Проповед към българския народ“ -
Стенопис на „Свети Цар Борис“ -
Икона на „Свети Цар Борис“ в окаяно състояние
Иконостас
[редактиране | редактиране на кода]
За големия иконостас в храма традиционно се твърди, че е дело на Димитър Станишев и Петър Филипов Гарката. Според Асен Василиев иконостасът, платен от Мирче Бомболов, е дело на майсторите от осойския род Филипови Васил Аврамов и Филип Аврамов.[15] Според него обаче резбарското изпълнение и художественото съвършенство на прилепския иконостас поставя авторите му наред с Гарката като най-видни представители на Дебърската резбарска школа.[2] Прилепчанинът Коста Църнушанов пише, че иконостасът е дело на „майстор Димитрия от Лазарополе“, прототип на Рафе Клинче от романа на Димитър Талев „Железният светилник“.[13]
Иконостасът е широк 17 m и висок около 5 m. При него отсъства традиционния фронтон, запълващ пространството под свода на средния кораб и така изглежда недовършен. Също така и средната му част не е както обикновено вдадена навътре към олтара, а е плоска. Архитравът е издаден напред и по него са наредени празничните икони. 16 колони разделят долната част, на която са и трите врати. Иконите са 14 – 2 на страничните врати и 12 между тях.[2]
Целият иконостас е украсен с резба. Големите табла в долната част са с растителни мотиви, като в средата им има елипсовидни медальони с изрисувани в тях библейски сцени. На малките табла под царските икони са изрязани сцени от Библията, които представляват сложни композиции с човешки фигури в тях. В средата им нетрадиционно е оставено едно медальонче с рисунка в него. Над иконите има фриз, а след това ажурна резба вазършваща с полукръгъл свод, опиращ в капителите на колоните. Над него е вторият фриз. Колоните са изработени с особено умение. Всички са на високи призмовидни бази, върху които има вази от акантови листа. Капителите им са също от акантови листа и на всеки има орел, чиито разперени над иконите крила поддържат горния резбован фриз.[2]
Втората част на иконостаса започва с издаден напред корниз по цялата дължина на иконостаса, умело украсен с лозница.[2] Над него са апостолските и празничните икони, които са разделени от малки колонки с фигурки на орли и гълъби над тях. Иконостасът завършва със сложен ажурен фриз върху корниз.[16]
Украсителните елементи са листа, цветя и плодове на различни растение – лоза, лавра, роза, гергина, дъб, нарцис, крем, акант, калини, фурми, палми. Сред тях има и стилизирани животински фигури – птици, лъвове, дракони, змии. Присъстват и кошници и вази с цветя и продове. Хора няма, единствено върху царските двери има изрязани глави на малки ангелчета.[16]
Според Асен Василиев майсторите на иконостаса
| „ | са постигнали съвършено разработване на формата, изящен вкус и фантазия да стилизират и композират отделните елементи. Зрителят остава смаян от сложната композиция, от богатството на тази пищна градина от цветя, листа и плодов, забравя, че тя е работена от дърво... Да види този изключителен мир и да го въплати тъй съвършено чрез длетото е могъл само един художник с неограничен дар, а не „прост“ майстор. Това изумително впечатление се дължи преди всичко на гениалното изпълнение, на едно съчетание от вдъхновено виждане и сръчна до най-висше съвършенство ръка...[16] Тук-там се чувстват, макар и пресъздадени барокови форми и линии, които напомнят класицизма.[17] | “ |
Иконостасът е обявен за паметник на културата.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Прилеп преди 100 години“, София, 7 април 1938 година
- „Катастих на Храмот „Св. Благовештение“ од Прилеп составен од 4 тетратки“, Прилеп, 1866 – 1931 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония в спомените на Христо Вакарелски (I част) // mni.bg. 13 февруари 2017.
- ↑ а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 251.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 24 февруари 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 205.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 11.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 12.
- ↑ Holy Annunciation (Свето Благовештение) – Church in Prilep // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Црква „Свето Благовештение“ // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2013-12-11. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Цркви и манастири во Прилеп Архив на оригинала от 2014-03-02 в Wayback Machine..
- ↑ Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Изд. Македония, 1992. с. 19, 23.
- ↑ а б Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 357. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 158.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Изд. Македония, 1992. с. 23.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 275.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 252.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 253.
