Направо към съдържанието

Беатриче Фиески

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беатриче Фиески
Béatrice Fieschi
графиня на Савоя
Родена
ок. 1225
Починала
юли 1283 г. (58 г.)
ПогребанаФранция
Управление
Период1253 – 1259
ПредшественикЧечилия дел Балцо
НаследникАгнес дьо Фосини
Други титлигосподарка на Бурже
Герб
Семейство
РодФиески по рождение
Савойска династия по брак
БащаТеодоро III Фиески
МайкаСимона де Волта ди Капо Корсо
Братя/сестриУго Фиески
Алберто Фиески
Николо Фиески
Федерико Фиески
Отобоно Фиески
Перчевале Фиески
Аниезе Фиески
Каракоза Фиески
Аделазия Фиески
СъпругТомас II Савойски (1251)
ДецаТомас III Савойски
Амадей V Савойски
Лудвиг Савойски-Во
Контесона Савойска (вероятна)
Елеонора Савойска
Алиса Савойска

Беатрѝче Фиèски (на италиански: Beatrice Fieschi), позната и като Господарката на Бурже (на френски: Dame de Bourget)[1] или Графинята на Бурже/Боргето[2] (* ок. 1225, † юли 1283, замъка на Льо Бурже дю Лак), е графиня на Савоя (1253 – 1259) като втора съпруга на граф Томас II Савойски.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Теодоро/Тедизио III Фиески/Фиеско (1199 – 1248), граф на Лаваня, патриций на Генуа, и неговата съпруга Симона де Волта ди Капо Корсо (1204 – 1248).[3][4] Синибалдо Фиески от графовете на Лаваня – папа Инокентий IV е неин чичо по бащина линия, а Отобоно Фиески – папа Адриан V е неин брат. Има шест братя и две или три сестри:[3]

  • Уго († ок. 1275/76), вероятно съпруг на Бромизан
  • Алберто, съпруг на Аджентина
  • Николо († ок. 1304/10), съпруг на Леонора
  • Федерико († 1303), съпруг на Теодора Спинола
  • Отобоно (* ок. 1205, † 1276), папа като Адриан V (1276 г.)
  • Перчевале († 1290 или 1301)
  • Аниезе, съпруга на Отоне III дел Карето
  • Каракоза († 1285), съпруга на Бонифаций Грималди и на Бонифаций дел Карето, маркиз на Карето
  • Адалазия († 1273), вероятна сестра или първа братовчеда, господарка на Колини и на Тур дю Пен като съпруга на Албер IV.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

През 1245/1251 г.[5] или през 1251 г. сл. юни[6] Беатриче се омъжва за господаря на Пиемонт и граф на Мориен Томас II Савойски, син на Томас I Светеца[7] – 8-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Беатриса (Маргарита) Женевска.[8] Бракът е потвърден от английския монах бенедиктинец, летописец на английската история Матей Парижки, който пише, че през 1251 г. Томас II се жени за племенницата на папата,[9] след като той, според Бруно Галан, е освободен от папско отлъчване.[10][N 1] Матей Парижки също така пише, че Беатрис носи като зестра замъците в Риволи и във Виана и Вал ди Суза.[11] Това е втори брак за Томас II, тъй като от 1244 г. той е вдовец от графинята на Фландрия и Ено Йоана Константинополска, от която няма деца.[12] Бракът е уреден като част от процеса на помирение между брата на Томас – Амадей IV Савойски и папа Инокентий IV след смъртта на император Фридрих II през 1250 г.[13]

Деверът на Беатриче – Савойският граф Амадей IV в своето пето и последно завещание от 1253 г. определя все още непълнолетния си син Бонифаций Савойски за свой наследник под попечителството на съпруга ѝ Томас II.[14] Амадей IV умира през 1253 г. и Бонифаций го наследява едва на 9 години, воден от съветите на Беатриче и под регентството на чичо му Томас.[15] Други двама френски историци – Виктор Флор дьо Сен Жьони[16] и Жан Фрезе[17] също потвърждават, че Бонифаций става граф на Савоя на 9 – 10 г. под регентството на чичо му Томас,[18][19] който взема името и титлата на Томас II – граф на Савоя.

През 1254 г. Беатриче съставя завещание, в което обявява Абатство „Сан Джусто“ за неин универсален наследник.[20]

Съпругът ѝ Томас II умира през 1259 г.[18][21] В титлите „граф на Мориен“ и „господар на Пиемонт“ е наследен от най-големия им син Томас с името Томас III Савойски.[22] Племенникът им Бонифаций, оставен да управлява сам, се връща в партията на гибелините при шурея си Манфред – регент на Сицилианското кралство[23] и умира на 18 години през 1263 г.

Към момента на смъртта на съпруга ѝ тримата им синове са държани в затвора в Асти. Намесва се брат ѝ кардинал Отобоно Фиески – бъдещ папа Адриан V, който с генуезски войски и други гвелфи постига освобождаването им.[24]

През 1263 г. Савойският граф Бонифаций е нападнат при портите на Торино от войските на Комуна Асти, които го побеждават и го хвърлят затвора, където умира от раните си.[18] Понеже Бонифаций все още не е женен, той няма наследници и наследството би трябвало да отиде у синовете на Беатриче и Томас II. Сестрите на Бонифаций също отправят претенции, но в крайна сметка братът на Томас II – графът на Ричмънд и Ромон Петър става граф на Савоя под името Петър II Савойски.

През 1264 г. нейната балдъза Беатриса Савойска – графиня консорт на Прованс и на Форкалкьор споменава Беатриче в завещанието си като вдовица на граф Томас II.[25]

Беатриче се оттегля в замъка на Льо Бурже дю Лак[N 2] – собственост на съпруга ѝ.

През 1273 г. тя е спомената с двете ѝ по-големи деца Томас и Амадей в още едно завещание – това на Аделазия Фиеско,[26] вероятна нейна първа братовчедка като дъщеря на чичо ѝ по бащина линия Опицо Фиески. Аделазия е свързана с Дом Савоя с титлата „Графиня на Бурже“ и ок. септември 1250/март 1251 г. се омъжва за Алберт IV дьо ла Тур дю Пен – господар на Колини и на Тур дю Пен.[N 3]

През май 1282 г. Беатриче е още жива и се споменава в завещанието на първородния ѝ син Томас, бъдещият господар (синьор) на Савоя Томас III, което е възпроизведено изцяло от френския историк Самюел Гишенон.[27]

Савойският историк Франсоа Мюние казва, че Беатриче (Господарка на Бурже) е починала между 8 и 9 юли 1283 г. в Замъка на Льо Бурже дю Лак[N 2] и е погребана в Абатство Откомб.[28] Други автори казват, че тя е починала на 15 юли.[2][29]

Само две години по-късно, през 1285 г., второродният ѝ син Амадей (най-големият ѝ син Томас III умира през 1282 г.) става граф на Савоя, наследявайки чичо си по бащина линия Филип I.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1245/1251[30] или 1251 г. сл. юни[31] за Томас II Савойски (* ок. 1999[30][32] или ок. 1202, † 7 февруари 1259), господар на Пиемонт (1233 – 1259), регент-граф на Савоя, на Аоста и на Мориен на племенника си Бонифаций Савойски (1253 – 1259), маркграф на Торино и Ивреа, имперски викарий за Северна Италия (1242),[33][34] принц на Капуа (1252). Имат трима сина и две или три дъщери, от които синовете и една от дъщерите (Елеонора) се споменати в завещанието на леля им Беатриса Савойска:[35][36]

  • Томас Савойски (* август 1248[5][37] или ок. 1252 в Савоя,[6] † 16 май 1282[5] в Сен Жьони сюр Гие[N 4][6]), господар (синьор) на Пиемонт и граф на Мориен (1259 – 1282) с името Томас III Савойски, ∞ май 1274 Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) († 1316), от която има пет сина;
  • Амадей Савойски (* 4 септември 1249[5][37] или ок. 1253[6] в Буржè дю Лак (Боргето),[N 2] † 16 октомври 1323 в Авиньон[5][6][37]), 14-и граф на Савоя с името Амадей V Савойски, нар. още Великия (1285 – 1323), ∞ 1. 5 юли 1272 г. в Лион за Сибила дел Балцо/дьо Боже (* 1255, † 27 май/28 февруари 1294) – господарка на Боже,[N 5] Брес и Мирибел, дъщеря и наследница на Вилхелм (Ги) II – граф на Боже[N 5] и Брес, господар на Пон дьо Вел,[N 6] Бур (Bourg) и Мирибел, и на Беатрис Монфератска († 1274), нар. „Дофина на Сан Боне“[38]; имат трима сина и три дъщери 2. април 1297 за Мария Брабантска (* ок. 1278, † сл. 2 ноември 1338) – дъщеря на Ян I Победител, херцог на Брабант и на Лимбург, и съпругата му Маргарита ди Дампиер от графовете на Фландрия; имат четири дъщери;
  • Лудвиг Савойски (* 1250[5][37] или ок. 1254,[6] † сл. 10 януари 1302,[5][37] 10 януари/27 април 1303[6] или вероятно 8 януари 1303[6] в Неапол), 1-ви барон на Во с името Лудвиг I Савойски или Луи I дьо Во (1285 – 1302), господар на Мудон,[N 7] на Ромон, на Ру, на Контре, на Сайон,[N 8] на Нион и на Обон[N 9] (1286), ∞ 1. за Аделина дьо Лорен (* пр. 1251, † ок. 1278), от която има една дъщеря, 2. за 1278 Жана дьо Монфор († 1300), от която има четирима сина и осем дъщери;
  • Контесона Савойска († сл. 14 януари 1264) – вероятна
  • Елеонора Савойска († 24 август или 6 декември 1296), господарка на Шатоньоф, през 1273 г. се отказва от правата си за наследство, ∞ 1270 за Луи I дьо Форе/дьо Божо († 23 август 1295), господар на Домб[N 10] и Божо,[N 11] от когото има шест сина и шест дъщери.[39]
  • Алиса Савойска († 1 август 1277).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]

Обяснителни бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ През юли 1243 г. Томас и брат му Амадей IV са принудени от незаконния син на император Фридрих II – Енцо от Сардиния да се присъединят към обсадата на Верчели, който от привърженик на Императора е станал съюзник на Папата. Нападението над града е безуспешно и братята са отлъчени заради него. Когато те пишат на новия папа Инокентий IV, за да обжалват, той удовлетворява искането им и добавя, че Томас ще бъде защитен от отлъчване без папско разрешение. Вж. Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy. Princeton,Princeton University Press, 1975. ISBN 0-691-05216-6, с. 128 – 130
  2. ↑ а б в Дн. градче Бурже дю Лак (Bourget-du-Lac) в деп. Савоа, Франция
  3. ↑ Дн. градче La Tour-du-Pin в деп. Изер, Франция
  4. ↑ Дн. градче Saint-Genix-sur-Guiers в деп. Савоа, Франция
  5. ↑ а б Дн. село Баже ан Шател (Bâgé-le-Châtel) в деп. Ен, Франция
  6. ↑ Пон дьо Вел (Pont-de-Veyle) е село в дн. деп. Ен, Франция
  7. ↑ Дн. град Мудон (Moudon), кантон Во, Швейцария.
  8. ↑ Сайон (Saillion) е градче в дн. кантон Вале, Швейцария
  9. ↑ Обон (Aubonne) е градче в дн. кантон Во, Швейцария
  10. ↑ Домб (Dombes) е община в дн. деп. Ен, Франция
  11. ↑ Божо (Beaujeu) е градче в дн. деп. Рон, Франция

Библиографски бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ François Mugnier, „Les Savoyards en Angleterre au xiiie siècle et Pierre d'Aigueblanche, évêque d'Héreford“, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, 2esérie, t. 4,‎ 1890, p. 329
  2. ↑ а б Wurstemberger, Johann. Peter der Zweite, Graf von Savoyen. Т. 4. Berne, 1858. с. 355.
  3. ↑ а б Teodoro Fiesco // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 21.5.2020.
  4. ↑ Beatrice Fieschi // Geneanet. Посетен на 21.5.2020.
  5. ↑ а б в г д е ж Ct Tomaso II of Savoy and Piedmont. / // Genealogy.eu. Посетен на 21.5.2020.
  6. ↑ а б в г д е ж з Thomas de Savoie // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 21.5.2020.
  7. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques. Livres 1 – 2. p. 255. (на френски)
  8. ↑ Monumenta Germaniae historica. Scriptorum. Tomus 23, Chronica aevi suevici. 1925 – 1933. с. 938. (на латински)
  9. ↑ Matthæi Parisiensis, monachi Sancti Albani. Chronica majora, vol. V,. с. 255. (на латински)
  10. ↑ Galland, Bruno. Les papes d’Avignon et la Maison de Savoie (1309 – 1409). 1998. (на френски)
  11. ↑ ((la))Matthæi Parisiensis, monachi Sancti Albani, Chronica majora, vol. V, с. 255, бел. 3
  12. ↑ ((la))Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus IX, Genealogica Comitum Flandriæ Bertiniana, Continuatio Leidensis et Divionensis, с. 308
  13. ↑ de Belgique, Marie-José. La maison de Savoie: La maison de Savoie: Les origines. Le Comte Vert. Le Comte Rouge. Т. 1. Paris, A. Michel, 1956. с. 40
  14. ↑ Wurstemberger, Johann. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 329. 1858. с. 170 – 171. (на латински)
  15. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques. Livres 1 – 2. 1660. p. 277. (на френски)
  16. ↑ Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... Т. 1. p. 248. (на френски)
  17. ↑ Frézet, Jean. (FR) Histoire de la Maison de Savoie. Т. 1. p. 205. (на френски)
  18. ↑ а б в Victor Flour de Saint-Genis, Histoire de Savoie, с. 248
  19. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, Pag 205
  20. ↑ Wurstemberger, Johann. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 367. с. 182. (на латински)
  21. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Vol. 1, с. 213
  22. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – THOMAS de Savoie
  23. ↑ Jean Frézet, Histoire de la Maison de Savoie, Vol. 1, с. 213 -222
  24. ↑ Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi. с. 53.
  25. ↑ Johann Wurstemberger, Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 636, с. 317
  26. ↑ На уеб страницата на Foundation of Medieval Genealogy тя е посочена и като евентуална сестра на Беатрис.
  27. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques. Livre 4. с. 100 – 102.
  28. ↑ Mugnier, François. Les Savoyards en Angleterre au XIIIe siècle et Pierre d'Aigueblanche, évêque d'Héreford. p. 329. (на френски)
  29. ↑ Claudius Blanchard, Histoire de l'abbaye d'Hautecombe en Savoie avec pièces justificatives inédites, Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, Tome 11 (1867), 744 pages; с.127 и 162
  30. ↑ а б Genealogy.eu. Ct Tomaso II of Savoy and Piedmont // Посетен на 10.5.2020. (на английски)
  31. ↑ ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – THOMAS de Savoie
  32. ↑ Enciclopedia genealogica del Mediterraneo // Посетен на 10.5.2020. (на италиански)
  33. ↑ Guichonnet, Paul. Histoire de la Savoie. Privat, 1988. p. 171. (на френски)
  34. ↑ Galland, Bruno. Les papes d’Avignon et la Maison de Savoie (1309 – 1409). Т. 247. Publications de l'École Française de Rome 1998. (на френски)
  35. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – BEATRICE Fieschi (THOMAS de Savoie)
  36. ↑ (англ.) Genealogy:Savoy 2 – Beatrice Fieschi (Tommaso II)
  37. ↑ а б в г д Tommaso III di Savoia // Enciclopedia genealogica del Mediterraneo. Посетен на 21.5.2020.
  38. ↑ Perroy, Edouard. Les Familles Nobles du Forez au XIIIe Siècle. p. 729. (на френски)
  39. ↑ LOUIS de Forez // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 21.5.2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Beatrice Fieschi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беатриче_Фиески&oldid=12420628“.