Направо към съдържанието

Енцио от Сардиния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енцио от Сардиния
крал на Сардиния
Роден
1220 г.
Починал
14 март 1272 г. (52 г.)
ПогребанБолоня, Италия
Герб
Семейство
РодХоенщауфен
БащаФридрих II
Братя/сестриМаргарета фон Хоенщауфен
Констанца фон Хоенщауфен
Конрад IV
Хайнрих VII
Манфред
Фридрих от Антиохия
Енцио от Сардиния в Общомедия

Енцио или Енцо, всъщност Хайнрих (на италиански: Enzio, Enzo; на немски: Heinrich, * ок. 1220, † 14 март 1272, Болоня) е крал на Сардиния от 1239 до 1249 г. (титулярен крал до 1272 г.).

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Той е извънбрачен син на император Фридрих II и швабската благородничка Аделхайд, вероятно от рода на херцозите фон Урслинген.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Палатът на крал Енцо в Болоня

Той е любимец на баща си, на когото прилича по вид и характер. Двамата обичат поезията. През 1238 г. Фридрих II го прави рицар и той се жени за Аделазия де Лакон-Гунале де Тори (* ок. 1207, † 1255), съдийка на Юдикат Торес, дъщеря на съдия Мариан II де Лакон-Гунале де Тори и на Агнес де Лакон-Маса, и вдовица на съдията на Галура Убалдо Висконти. През 1246 г. Аделазия се развежда. Тя донася в брака си две от четирите части на кралството.

През 1239 г. Енцио е номиниран за крал на Сардиния и генерал-легат в Средна и Горна Италия. В тази функция той води военни походи в Романя, Марке и Тоскана против бунтуващите се гвелфи. През 1245 г. е пленен от миланците при Горгондзола и веднага е разменен с други пленници. През 1247 г. участва в обсадата на Парма.

През 1247/1248 г. се жени втори път с фрайин от Ене (ди Еня), дъщеря на Хайнрик III, подест на Верона, и племенница на Ецелино III да Романо.

На 26 май 1249 г. след битката при Фосалта при Модена Енцио е пленен заедно с множество други. Комуната Болоня не го освобождава. Енцио живее 22 години в затвор в „Палацо Нуово“ на комуната, който носи неговото име Палацо Ре Енцо. Там той медитира и пише меланхолични стихове за трагичния си живот и залеза на фамилията му.

Енцио е погребан в лявата част на базиликата Сан Доменико в Болоня.

Потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Енцио няма брачни деца. В завещанието си той споменава една дъщеря с името Елена (като дъщеря на някоя Фраша), която се омъжва за Гуелфо дела Герардеска от Пиза и има с него няколко деца. Освен това той споменава и двете дъщери Магдалена и Костанца, без да спомене името на майка им. Вероятно той има и синовете Хайнрих и Бентиволио.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пленяването на Енцио от Болонезците, от средновековен ръкопис
    Пленяването на Енцио от Болонезците, от средновековен ръкопис
  • Гробът на Енцио в Basilica di San Domenico в Болоня
    Гробът на Енцио в Basilica di San Domenico в Болоня

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hans Martin Schaller: Enzio. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 541 f. (Digitalisat).
  • Christian Sperle: König Enzo von Sardinien und Friedrich von Antiochia. Zwei illegitime Söhne Kaiser Friedrichs II. und ihre Rolle in der Verwaltung des Regnum Italiae. Peter Lang, Frankfurt am Main 2001, ISBN 3-631-37457-7.
  • Cioppi, Alessandra, Enzo re di Sardegna, Carlo Delfino, Sassari 1995.
  • Ferrabino, Aldo (ed). Dizionario Biografico degli Italiani: I Aaron – Albertucci. Rome, 1960.
  • Mühlbacherer, Josef. Lebenswege und Schicksale staufischer Frauen.
  • Sperle, Christian. König Enzo von Sardinien und Friedrich von Antiochia. Zwei illegitime Söhne Kaiser Friedrichs II. und ihre Rolle in der Verwaltung des Regnum Italiae. 2001. ISBN 3-631-37457-7.
  • Columbia Encyclopedia: Enzio Архив на оригинала от 2006-10-04 в Wayback Machine..

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Енцио от Сардиния.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Енцио_от_Сардиния&oldid=12254375“.