Хайнрих VII (Германия)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих VII.

---

Хайнрих VII
римско-немски крал и крал на Сицилия
Роден	1211 г. Палермо, Сицилианско кралство
Починал	12 февруари 1242 г. Мартирано, Италия
Погребан	Козенца, Италия
Управление
Период	1212 – 1235
Други титли	херцог на Швабия
Герб
Семейство
Род	Хоенщауфен
Баща	Фридрих II
Майка	Констанца Аргагонска
Братя/сестри	Констанца фон Хоенщауфен Маргарета фон Хоенщауфен Конрад IV Манфред Фридрих от Антиохия Енцио от Сардиния Ласло III
Съпруга	Маргарет фон Бабенберг (1225)
Хайнрих VII в Общомедия

Хайнрих (VII) Хоенщауфен (на немски: Heinrich (VII); * 1211, Палермо; † 12 февруари 1242, Мартирано, Калабрия) е римско-немски крал (1220 – 1235), крал на Сицилия (1212 – 1217) и херцог на Швабия (1217 – 1235) от династията Хоенщауфен.

Произход

Той е син и съ-крал на император Фридрих II и на Констанца Арагонска.

Управление (1212 – 1235)

Крал на Сицилия и херцог на Швабия

През февруари 1212 г. той е коронован от папа Инокентий III за крал на Сицилия под регентството на майка му. След смъртта на папата през 1216 г. баща му го извиква в Германия, взема от него и майка му сицилианската кралска титла и дава на Хайнрих управлението на Херцогство Швабия и след измирането на Церингите през 1218 г. на ректорат Бургундия.

Римско-немски крал

На 20/26 април 1220 г. немските князе го избират във Франкфурт на Майн за римско-немски крал. Коронован е на 8 май 1222 г. в Аахен от архиепископ Енгелберт I от Кьолн († 1225), който взема вместо него политическите решения.

Хайнрих (VII) във Вюрцбург (от Епископската хроника на Лоренц Фриз, средата на 16 век)

Брак

По желание на баща му Хайнрих се жени на 29 ноември 1225 г. в Нюрнберг за по-голямата със седем години Маргарет фон Бабенберг, дъщеря на херцог Леополд VI от Австрия, която на 28 март 1227 г. в Аахен е коронована за кралица.

Конфликт с баща си Фридрих ІІ

Хайнрих води война през 1233 г. против Вителсбахите и подчинява Ото II фон Пфалц. Той въстава против баща си, губи битка и на 2 юли 1235 г. трябва да му се подчини във Вимпфен. Фридрих II, заедно с князете, съди Хайнрих на 4 юли 1235 г. във Вормс, взема му короната и от края на 1235 г. го държи затворен на различни места в Апулия. Фридрих избира за римско-немски крал през 1237 г. във Виена своя втори син Конрад IV като наследник на Хайнрих (VII).

Смърт

Хайнрих (VII) пада от кон по време на местенето му в друг замък и умира на 12 февруари 1242 г. в Мартирано. Баща му го погребва с кралски почести в катедралата на Козенца.

Синове

Двата сина на Хайнрих (VII), Хайнрих и Фридрих умират през 1242/1245 и 1251 г., без да бъдат зачетени.

Изкуство

Хайнрих се интересувал от изкуство и привлякъл много минезингери в своя двор. Вероятно той също пишел стихотворения.

Разграничения

Хайнрих (VII) не трябва да се бърка с по-късния император Хайнрих VII от династията Люксембурги.

Източници

• Emil Franzel: König Heinrich VII. von Hohenstaufen. Studien zur Geschichte des „Staates“ in Deutschland (Quellen und Forschungen aus dem Gebiete der Geschichte 7). Prag 1929.
• Werner Goez: Lebensbilder aus dem Mittelalter. 3. Auflage. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2010, S. 437 – 453.
• Robert Gramsch: Das Reich als Netzwerk der Fürsten. Politische Strukturen unter dem Doppelkönigtum Friedrichs II. und Heinrichs (VII.) 1225 – 1235. Jan Thorbecke Verlag, Ostfildern 2013, ISBN 978-3-7995-0790-5.
• Christian Hillen, Wolfgang Stürner, Peter Thorau: Der Staufer Heinrich (VII.). Ein König im Schatten seines kaiserlichen Vaters (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst, Bd. 20). Göppingen 2001, ISBN 3-929776-12-X.
• Christian Hillen: Curia Regis. Untersuchungen zur Hofstruktur Heinrichs (VII) 1220 – 1235 nach den Zeugen seiner Urkunden (Europäische Hochschulschriften: Reihe 3, Geschichte und ihre Hilfswissenschaften, Bd. 837). Frankfurt a. M. u.a. 1999, ISBN 3-631-34565-8.
• Peter Thorau: König Heinrich (VII.), das Reich und die Territorien. Untersuchungen zur Phase der Minderjährigkeit und der „Regentschaften“ Erzbischofs Engelberts I. von Köln und Herzog Ludwigs I. von Bayern (1211) 1220 – 1228 (Jahrbücher der Deutschen Geschichte, Jahrbücher des Deutschen Reichs unter Heinrich (VII.), Teil 1). Berlin 1993.
• Eugen Thurnherr: König Heinrich (VII.) und die deutsche Dichtung. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 33, 1977, S. 522 – 542.
• Eduard Winkelmann: Heinrich VII., römischer König. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 433 – 439

Външни препратки

• Fundstück Bamberger Reiter Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Hinweis auf mögliche Lepraerkrankung Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.