Направо към съдържанието

Петър II Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петер II Савойски)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър II.
Петър II Савойски
Pietro II di Savoia
граф на Савоя
Роден
1203 г.
Починал
16 май 1268 г. (65 г.)
ПогребанАбатство Откомб
Управление
Период1263 – 1268
ПредшественикБонифаций Савойски
НаследникФилип I Савойски
Други титлигосподар на Фосини
граф на Ричмънд
граф на Ромон
лорд-пазител на Петте пристанища
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаТомас I Савойски
МайкаБеатриса (Маргарита) Женевска
Братя/сестриАмадей IV Савойски
Беатрис Савойска
Маргарита Савойска
Хумберт Савойски
Аймон Савойски
Томас II Савойски
Вилхелм Савойски
Бонифаций Савойски
Филип I Савойски
Аймон Савойски
Хумберт Савойски
две сестри
Алиса Савойска
Агата Савойска
СъпругаАгнес дьо Фосини
ДецаБеатрис Савойска
Петър II Савойски в Общомедия

Петър II Савойски, нар. още „Малкият Карл Велики“ (на италиански: Pietro II di Savoia, il Piccolo Carlomagno; * 1203, Суза, Савойско графство; † 15 май 1268, замък на Пиер Шател (Бюже)[1]) от Савойската династия, е господар на Фосини (1253 – 1268), първи граф на Ричмънд (1241 – 1268), граф на Ромон (от 1248), лорд-пазител на Петте пристанища (1241), 12-и граф на Савоя и на Мориен (1263 – 1268).

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Той е по-малкият син на Томас I Савойски (* 1180, † 1233), 9-и граф на Савоя, граф на Мориен, господар на Пиемонт, маркграф на Италия (1189 – 1233), имперски викарий за Ломбардия (от 1226 г.), и на съпругата му Беатрис (Маргарита) Женевска (* 1180, † 1257).[2] Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт III Савойски, нар. Светеца (1136 – 1189), 8-и граф на Савоя, Аоста и Мориен и маркграф на Италия, и Беатрис Маконска или Беатрис Виенска,[3] а по майчина – женевският граф Вилхелм I и господарката на Фосини Беатрис.[4] Има седем или девет братя и две или шест сестри:

  • Аймон, господар на Вале
  • Хумберт
  • две сестри († пр. 1254 като малки)
  • Алиса или Алазия († 1277), игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион (1250)
  • Агата († сл. 1279), монахиня и след това игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Начални години

[редактиране | редактиране на кода]
Пристигането на Петър Савойски в Берн.Детайл от миниатюра от Хрониката на Диболд Шилинг, Bibliothèque de la Bourgeoisie de Berne, Mss.h.h.I.16 (ок. 1485)

Като по-малък син Петър е насочен към църковната кариера. През 1224 г. той е духовник и заедно с родителите си, най-големия си брат Амадей и другите си братя духовници Вилхелм, Томас и Бонифаций постигат споразумение с Епископа на Сион.[5] Той е каноник в Лозана през 1226 г., ректор на Аоста през 1227 г., ректор в Женева през 1229 г. и накрая епископ-коадютор в Лозана.[6] Петър е споменат още, заедно с всичките си все още живи братя (Амадей, Аймон, Вилхелм, Томас, Бонифаций и Филип) в документ на Абатство „Откомб“ от 1231 г.[7][8]

Баща му Томас I умира на 1 март 1233 г.[9] или през 1232 г.[10] Неговият брат, Амадей, най-големият син, го наследява като Амадей IV.[11] Амадей IV трябва да дели графството с многобройните си братя; в завещанието си Томас го е посочил като законен приемник на графската титла, но братята настоятелно поискват преотстъпването на земи и замъци. По-специално Петър и Аймон Савойски се опитват да го свалят от власт, като карат Вале д'Аоста да се надигне, но Амадей IV успява да ги победи благодарение на войските, предоставени му от неговите зетьове Манфред III от Салуцо и Бонифаций II от Монферат; през юли 1234 г. той се споразумява с двамата.[12] Така Петър получава феодален апанаж в Бюже, което става основа за бъдещите му териториални придобивйи в алпийския и предалпийския регион, съседен на Савойския домейн.

През февруари 1234 г. Петър е сгоден за Агнес дьо Фосини.[13] Същия месец той съставя завещание, в което обявява за свои наследници всички деца, които би имал от Агнес, дъщерята на Аймон II, господар на Фосини[14]. През 1236 г., годината на брака му, той окончателно се отказва от църковната си кариера.[15]

В Англия

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Петър II от XVIII век, Кралски дворец във Венария Реале

През 1236 г. неговата племенница Елеонора Прованска, дъщеря на сестра му Беатрис, се омъжва за краля на Англия Хенри III и става кралица на Англия. През следващите години тя вика няколко души от Прованс в двора, но преди всичко от Савоя[16], сред другите самия Петър и братята му Бонифаций и Вилхелм, епископ на Валанс и ректор на Виена.[16] Бонифаций става архиепископ на Кентърбъри[16], номиниран е за архиепископ на Кентърбъри през 1241 г., но позицията е ратифицирана от папа Инокентий IV едва на 17 септември 1243 г.[17] Петър, който получава територията на Ричмънд (Северозападен Йоркшър) през 1240 г.[18] пристига в Англия през 1241 г. и организира голямо празненство.[19] През май същата година той получава като дар от краля други феоди и господарства.[20]

През 1237 г. Петър е победен и взет в плен от графа на Женева Вилхелм II, който после го компенсира със замък и 10 000 сребърни марки през 1250 г.[21]

През 1238 г. неговият брат Амадей IV пише завещание, в което постановява, че при липса на мъжки наследник негов наследник е брат му Томас, след това Филип и след това Петър, с уговорката, че те ще трябва да платят неговите дългове и тези на баща им Томас I.[22]

След смъртта на брат му Аймон през 1242 г. Петър наследява градовете Мудон и Ромон[23] и през тези години, до 1249 г., продължава да получава титли от краля, включително титлата Лорд-пазител на петте пристанища и къща близо до Темза в Лондон[23] на мястото на днешния Хотел „Савой“,[23] дадена му през 1246 г.[24]

Петър през 1244 г., заедно с брат си Амадей IV, подписва окончателен мир с епископа на Лозана, с когото е бил в конфликт.[25]

През 1247 г. Петър докарва в Лондон от континента момичета за брак за английските благородници, което не е добре прието.[26]

През 1250 г. той нахлува в Дофине и принуждава господарите на Ла Тур да му станат васали.[27]

Брат му Амадей IV умира на 13 юли 1253 г.[28] и го наследява единственият му син, 9-годишният Бонифаций, ръководен от съвета на майка си и под регентството на чичо си Томас[29], господар на Пиемонт.[30][31] Петър и брат му Филип, след смъртта на Амадей IV, поискват разделянето на феодалните владения, но умението на Томас успява да ги убеди да приемат апанажа[32], даден им от Амадей.[33]

През 1255 г. Петър пише завещание в полза преди всичко на дъщеря си Беатрис, племенницата си Елеонора, брат си Филип и съпругата си.[34]

Между 1260 и 1262 г. той е в Англия, където участва в борбата между крал Хенри III и бароните, вземайки страна, след първоначална несигурност, на племенника си и поради тази причина през 1262 г. той трябва да напусне Англия и да претърпи конфискация на имотите си, които след това му са върнати.[35]

През 1263 г. Бонифаций, граф на Савоя, е нападнат пред портите на Торино от войските на Комуна Асти, които го побеждават и го пленяват и той умира от раните си впоследствие.[36] Неженен, Бонифаций няма наследници и наследството отива при синовете на брат му, херцог Томас II; и сестрите на Бонифаций предяват претенции.[37]

Граф на Савоя

[редактиране | редактиране на кода]
Петър II Савойски

Когато научава за смъртта на Бонифаций, Петър е в Англия, но веднага се връща в савойските владения, тъй като савойците все още не са приложили Салическия закон и по традиция назначаването на новия граф става след семейно събрание. В крайна сметка графът на Ричмънд и на Ромон Петър успява да бъде признат за граф на Савоя, получавайки титлата[38], въпреки че е само чичо на починалия граф и Амадей IV е оставил завещание, според което, в случай на смъртта на Бонифаций тронът трябва да премине към най-големия син на Томас II, Томас III.

След като става граф, Петър обединява завладените територии в днешна Швейцария (Вале и Во) със Савойското графство. На следващата година, през 1264 г., сестра му Беатрис, чрез брак графиня на Прованс и на Форкалкие, посочва за свои наследници братята си Бонифаций, архиепископ на Кентърбъри, и Петър.[39]

След като поема управлението в труден период за Савойската династия, с многобройните синове на Томас I, които се борят за надмощие, Петър II веднага показва, че е борбен и решителен: по характер не понася да не е първи. Той превръща меча в своя единствена вяра и сила, дотолкова, че когато кралят на Англия го моли да изброи благородническите си титли, той вади меча си и размахвайки го във въздуха, отговаря гордо: „Това е истинската ми титла!". И той е прав да иска да парадира със страстта си към войната в период, в който човек никога не може да бъде спокоен: през 1264 г. замъкът Шилон е нападнат от Хабсбургите и едва след много трудности той успява да ги накара да се оттеглят. По-късно той води война срещу Торино и Асти и след упорита борба успява да подчини за кратко време Комуна Торино (която по-късно преминава към господството на Вилхелм VII Монфератски).

Изправени пред този безстрашен воин, много феодали му се подчиняват един след друг: господарите на Грюер, на Орон, на Шампван и на Сен Дени слагат оръжие и в крайна сметка Савойците се оказват с по-голяма територия, реорганизирана в Баронство Во.

На Петър II Савойски се дължи въвеждането на герба с белия кръст върху червено поле, поддържан по-късно от неговата династия, която го предпочита пред предишния, носещ императорския орел. Освен това той е голям познавач и защитник на окситанската поезия и приема няколко поети на този език в двора.[40]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

През 1264 г. Петър прави завещание в полза на дъщеря си Беатрис и зет си Гиг VII, дофин на Виеноа, племенницата си Елеонора, брат си Филип и съпругата му.[41]

През 1268 г. Петър пише последно завещание, в която моли да бъде погребан в Абатство „Откомб“ и определя брат си Филип за свой наследник в графството и също така уточнява различните завещания за всички останали роднини.[42] Накрая Петър добавя кодицил, където уточнява, че негови наследници са брат му Филип и дъщеря му Беатрис.[43]

Умира в Пиер Шател на 16 май 1268 г.[44] без мъжки наследници, и следователно Савойската държава е наследена от брат си Филип I Савойски.[44] Погребан е в Абатство „Откомб“ в Савоя.[45]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1237 г. за Агнес дьо Фосини († 1268, Чертог на Мелан, Фосини), дъщеря и наследница на Аймон II дьо Фосини и неизвестна жена,[46] от която има една дъщеря:

  • Беатрис Савойска (* 1237, † април 1310), регентка на Дофине (1269 – 1273), чрез бракове дофина на Виен и графиня на Албон (1253 – 1269) и след това дофина регентка на Виен и графиня регентка на Албон (1269 – 1273), виконтеса на Беарн (1273 – 1290) и също господарка на Фосини (1268 – 1310); ∞ 1. 1253 за Гиг VII Виенски († 1269), граф на Албон, от когото има двама сина и две дъщери 2. 1273 за Гастон VII дьо Монкад († 1290), виконт на Беарн, от когото няма деца

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bernard Andenmatten: Savoyen, Peter II. von im Historischen Lexikon der Schweiz
  • Markus Ries: Peter von Savoyen. In: Erwin Gatz (Hrsg.): Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1198 bis 1448. Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3, S. 324 f.
  • Bernard Demotz: Peter II., Graf von Savoyen. In: Lexikon des Mittelalters. 6, dtv, München 2002, ISBN 3-423-59057-2, Sp. 1935 f.
  • (FR) Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1
  • (FR) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
  • (FR) Histoire de la Maison de Savoie
  • Marie José: Das Haus Sayoven, Herausgegeben von der Stiftung Pro Castellione, 1994
  • E.F. Jacob, "Inghilterra : Enrico III", in Storia del mondo medievale, vol. VI, 1999, с. 198 – 234
  • Paolo Buffo, PIETRO II, conte di Savoia, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 83, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2015

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пиер Шател (Pierre-Châtel) е село/градче в деп. Изер, Франция.
  2. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 257
  3. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 242
  4. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1235, pag 938 Архив на оригинала от 2014-11-10 в Wayback Machine.
  5. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 58, с. 25
  6. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - PIERRE de Savoie
  7. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 76, с. 34
  8. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. DXXIX, с. 193
  9. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. CDLIX, pag 170
  10. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1232, pag 930
  11. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 254
  12. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 96, с. 42 - 46
  13. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - PIERRE de Savoie
  14. ↑ Preuves de Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 7, doc. II, с. 292
  15. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - PIERRE de Savoie
  16. ↑ а б в E.F. Jacob, Inghilterra: Enrico III, pag. 214
  17. ↑ Matthaei Parisiensis, monachi Sancti Albani, Chronica majora: 1240-1247, Confirmatur...., с. 259 и 260
  18. ↑ Calendar of the Charter Rolls of Henry III, pag 252
  19. ↑ Matthaei Parisiensis, monachi Sancti Albani, Chronica majora: 1240-1247, Confirmatur...., с. 83 и 84
  20. ↑ Calendar of the Charter Rolls of Henry III, с. 259
  21. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - PIERRE de Savoie
  22. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 116, с. 56
  23. ↑ а б в (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - PIERRE de Savoie
  24. ↑ Calendar of the Charter Rolls of Henry III, pag 292
  25. ↑ Recueil de chartes, statuts et documents concernant l'ancien évêché de Lausanne, doc. XX, с. 42-46
  26. ↑ Matthaei Parisiensis, monachi Sancti Albani, Chronica majora, tome IV, с. 598
  27. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 282
  28. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 337, с. 173
  29. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Pag 277
  30. ↑ Histoire de Savoie, Pag 248
  31. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, pag. 205
  32. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 278
  33. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 206
  34. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 407, д. 200
  35. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - PIERRE de Savoie
  36. ↑ Histoire de Savoie, с. 249
  37. ↑ Histoire de Savoie, с. 249
  38. ↑ Histoire de Savoie, Pag 249
  39. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 636, с. 317
  40. ↑ Sua nipote Eleonora del Piemonte (1250 – 1296), compose un romanzo in occitano intitolato «Blandin de Cornouailles et Guillot ardit de Miramar ».
  41. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 657, pag. 336
  42. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 749, с. 431-436
  43. ↑ Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome XXXVI, doc. 749, с. 321
  44. ↑ а б Histoire de Savoie, с. 255
  45. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 752, с. 438 e 439
  46. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 286
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietro II di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_II_Савойски&oldid=12372076“.