Маркграфство Ивреа
| Маркграфство Ивреа Marca d'Ivrea | |
| 888 – 1014 | |
 Герб | |
 | |
| Континент | Западна Европа |
|---|---|
| Столица | Ивреа |
| Официален език | латински |
| Неофициален език | романш, простонароден, франко-провансалски, окситански |
| Религия | католицизъм |
| Днес част от | Италия |
Маркграфство Ивреа (на италиански: Marca d'Ivrea) или Маркграфство Италия (Marca d'Italia) e марка, съществувала от 888 до 1014 г. на границата на днешни Италия и Франция със столица Ивреа. Семейство Анскариди, по-късно наречено Дом Бургундия-Ивреа, дава като маркграфове на Ивреа трима крале на Италия: Беренгар II и сина му Адалберт II, както и племенника на Адалберт II Ардуин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създадено е през 888 г. от Гуидо Сполетски, който разделя Херцогство Неустрия[1] на двеː Маркграфство Лангобардия и Маркграфство Италия, второто обичайно наречено „Маркграфство Ивреа“. Маркграфството включва графствата Акуи, Асти, Алба, Бредуло, Ауриате, Торино, Верчели, Помбия, Стацона, Булгария и Ломело, а от 888 до 950 г. град Ивреа е столица на днешен Пиемонт. To е дадено на Анскар, родоначалник на семейството на маркграфовете на Ивреа и графове на Торино. Вторият му син Адалберт I го наследява като граф на Торино и маркграф на Италия и на свой ред оставя сина си Анскар II за наследник. Анскар обаче е изпратен да управлява Херцогство Сполето и загива в битка. След това маркграфството се пада на Беренгар, друг син на Адалберт, който първоначално свързва Маркграфство Ломбардия с Маркграфство Италия, обединявайки в себе си властта над древното италианско херцогство Неустрия. Той обаче скоро трябва да бяга в Германия (942 г.), за да избегне заплахите на крал Хуго I Провански, който поставя малкия си син Лотар начело на Маркграфство Италия. През 945 г. Беренгар, подкрепян от крал Ото I, успява да се завърне от Германия, посрещнат като освободител. Хуго I се отказва от короната в полза на сина си Лотар II, но наред с властта на Беренгар, номинално възстановен в марката си и де факто арбитър на кралството.[2]
След като Лотар II умира (ноември 950 г.), Беренгар II е коронясан за крал на Италия в Павия (15 декември 950 г.). През 950 или 951, или 952 г. той завършва реорганизацията на италианската територия, започната от крал Хуго I. Той смалява Маркграфство Ивреа и с останалата територия, обединена с онази част от Маритима, останала в Италия след създаването на Кралство Прованс, и така създава три нови марки; така Маркграфство Италия е разделено на четири маркграфства. Освен Маркграфство Ивреа има три нови маркграфстваː[2]
- Маркграфство Торино или Ардуинова марка, обхващащо графствата Торино, Ауриате и Албенга, и вероятно Вентимиля, Бредуло и Алба; дадено на Ардуин III Глабер, граф на Ауриате, глава на произлизащите от франките Ардуини;
- Маркграфство Западна Лигурия или Алерамическа марка, обхващащо графствата Монферат, Акуи и Савона; дадено на Алерам Монфератски, прародител на произлизащите от франките Алерамичи;
- Маркграфство Източна Лигурия или Отбертинова марка, обхващащо графствата Генуа, Тортона и Бобио, после и тези на Павия и Милано; дадено на Оберто I (родоначалник на Отбертините).
Маркграфство Ивреа, след преоразмеряването си, включва графствата Ивреа, Верчели, Помбия, Осола, Стацона, Бургария и Ломело, тоест територия, съответстваща на сегашния епархия на Ивреа, Верчели, Новара, Виджевано и част от тази на Павия, и може би също на Милано.[3]
През 951 г., след разпадането на връзката на васалитет от страна на Беренгар II и заради неговата агресивна политика към папството, Ото I нахлува в Италия и го побеждава след дълга обсада на Форта на Сан Лео, подчинявайки феодалите на Северна Италия. Беренгар II е детрониран през 962 г. и е заточен в Бамберг, където умира през 966 г. През 962 г. Ото I е коронясан за император на Свещената Римска империя. Детронирането на Беренгар II отслабва и ограничава феодалната власт на Анскаридите, които, след поражението им от император Хайнрих II, окончателно губят Маркграфство Ивреа през 1015 г. от Оделрик Манфред II – братовчед на Ардуин от Ивреа, господар на Маркграфство Торино и баща на Аделхайд от Суза.
Впоследствие маркграфството претърпява важна промяна на върха на властта, причинена от разпадането на марката на Каролингите: всъщност вместо маркизи и графове огромна власт придобиват епископите. Епископите Леон от Верчели (* 965, † 1026) и Петър от Новара († 1032) например се опитват да пожънат плодовете от разпадането на Маркграфство Ивреа, претендирайки за юрисдикцията на графствата, които попадат в техните епархии: Верчели и Сантия първият, и Помбия и Осола вторият. Именно районите на графствата, хомогенно контролирани от епископите, оцеляват, без да променят физиономията си, за разлика от тези на Стацона и Бургария, които остават в периферията на този процес, тъй като са разделени между различни местни тенденции, които губят състоятелност. В по-голямата част от района на старото Маркграфство Ивреа завземането на властта от епископите е основен етап за последващото развитие на благородниците и комуните, като само два града са изключение: Ломело, тъй като графството попада под влиянието на Павия – столица на Кралство Италия и на графовете, държащи графската титла, и Ивреа с нейната територия, която през XI век става център на отбраната на самозваните потомци на Ардуин и на вярната им аристокрация.[4]
Представителите на Савойската династия наследяват всички владения и титли на Аделхайд от Суза чрез женитбата ѝ през 1046 г. за савойския граф Ото I и затвърждават властта си в Пиемонт. Обединените им територии вземат името Маркграфство Италия.
През XII век маркграфството се обявява против Фридрих I Барбароса.
През втората половина на XIII век формално е част от Маркграфство Монферат.
През XIV век преминава в ръцете на Савойската династия.
Маркграфове на Ивреа
[редактиране | редактиране на кода]Дом Бургундия-Ивреаː
- 896 – 902ː Анскар I (* 860, † ок. март 902)
- 896/900 – сл. 929ː Адалберт I (* 880, † сл. 929), син на предходния
- 936 – 941 и 945–957ː Беренгар II (* ок. 900, † 6 август 966), син на предходния, крал на Италия (950 – 961)
- 923 – 965ː Гвидо (* 940, † 25 юни 965), син на предходния
- 965 – 971ː Адалберт II (* 936, † 30 април 971), брат на предходния
- 971 – 991/995ː Конрад (* 935/940, † 1001), брат на предходния, граф на Камерино и херцог на Сполето
- ок. 989 – 999ː Ардуин (* ок. 955, † 1015), син на Адалберт II
- 999 – 1015ː Ардуин II (* X век, † ок. 1050), син на предходния, вероятен маркграф
-
Анскар I -
Адалберт I -
Беренгар II -
Адалберт II -
Ардуин
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Wickham, Chris, Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000. MacMillan Press: 1981.
- Gino Borghezio, Italia, marca di, в Enciclopedia Italiana (1933)
- G. Sergi, i confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali, Torino, Einaudi, 1995
- . Фазоли Джина. Короли Италии (888—962 гг.)СПб.: Евразия, 2007
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според ранносредновековната географска номенклатура Неустрия е била северозападната част на Langobardia Maior, централно-северната част на Лангобардското кралство, простираща се от Западните Алпи до река Ада и намираща срещу Аустрия, която вместо това се е простирала от река Ада и от река По до Източните Алпи. Двойното разделение, което се появява през VII век, има не само териториална стойност, но също така предполага значителни политически и културни различия. В края на IX век Неустрия е възстановена от императора и краля на източните франки Арнулф Каринтийски, който я преименува на Херцогство Ломбардия.
- ↑ а б Gino Borghezio. Italia, marca di // Enciclopedia Italiana (1933).
- ↑ Girolamo Arnaldi. Arduino, re d'Italia // Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 4 (1962).
- ↑ G. Sergi, i confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali, Torino, Einaudi, 1995, с. 187
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marca d'Ivrea в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
