Балъкьой
- Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Турция вижте Балъкьой (вилает Родосто).
Бълъкьой Μελία | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Дедеагач |
Географска област | Западна Тракия |
Надм. височина | 195 m |
Население | 93 души (2001) |
Балъкьой или Баликьой (на гръцки: Μελία, Мелия) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач с 93 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 километра северозападно от Фере.
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Балъ-кьой (Baliq-keui) е посочено като село със 300 домакинства и 1420 жители българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 210 български семейства, всички екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Балъкьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Първата световна война около 50 семейства бежанци от Балъкьой се заселват в село Горно Ботево[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Балъкьой
- Димитър Гоголов (1866 – 1921), български революционер
- Нико Янков, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, четата на Апостол Дограмаджиев[5]
- Яни Караманов, български революционер
- Свързани с Балъкьой
- Петко Ников, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, от Фере, жител на Бали кьой, воденичар, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 35.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ www.atanas-shterev.com // Архивиран от оригинала на 2016-06-10. Посетен на 2017-02-20.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 494.