Архитектура на католическите храмове в България

Архитектурата на сградите на католическите храмове и на другите католически институции по българските земи е под влиянието на еволюцията на църковното и гражданското строителство в Европа и въздействието на строителството на източноправославни храмове.

Архитектурата на католическите катедрални храмове в България включва ярко изразени стилове. Високите арки, сводове, кули и други елементи, характери за неоготически стил, са добре установени в катедрата на Никополската епархия в Русе. Пропорционално широката фасада на катедрата на Софийско-пловдивската епархия в Пловдив, интензивно украсена с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти, са характерни за стила барок. Катедралата на католиците от византийско-славянски обред в София е с осмоъгълна камбанария и има подчертани белези на източноправославното църковно строителство. Сградата на катедралата на католиците от латинския обред в София, изградена в началото на XXI в. се характеризира със сблъскване на различни стилове и изобилие на пространство, характерни за постмодернизма в църковното строителство.

Енорийските католически църкви в България са проектирани по-скромно с изключение на някои от църквите построени след Чирпанското земетресение и в началото на XXI в. при които елементи на стиловете барок, неоготика и постмодерн придават автентична религиозна украса.

История на строителството на католически храмове по българските земи

Останки от католическата базилика „Света Богородица“ в Чипровци, построена през 1371 г.

През 1371 г. е построен католическият храм „Санкта Мария“ в Чипровци, тогава в пределите на Видинското царство. Това е и времето когато фамилията Кнежевичи-Парчевичи се заселва в тези земи. От запазеното описание на храма от епископ Петър Богдан се знае, че църквата е малка, но с три олтара в сградата и един отвън до стената, където са обслужвани службите през празнични дни. Поради забраната от турците да се използват камбани, началото на службите се известяват с удряне на дъска. Тази църква е била епархийска и седалище на Софийския епископ. Храмът е разрушен при разгрома на Чипровското въстание през 1688 г.

През XV в. за нуждите на дубровнишките търговци, развиващи оживена икономическа дейност в района на Търново, е построена църквата „Блажена Дева Мария отнесена в небето“. През следващия век тя е предадена на арменската общност в града и след това изоставена.

За църкви в Северна България се споменава в докладите на епископ Петър Солинат от 1622 г., епископ Илия Маринов от 1625 г. и епископ Петър Богдан от 1640 г. Те са построени основно от дърво. През 1643 г. католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков) построява първата католическа църква от дърво и слама в Калъчлий в Южна България.

По настояване на епископ Никола Пулиеси, през 1760 г. в Белене е изградена сравнително голяма църква, зидана от камък, но доста ниска, приличаща повече на обикновена къща. В началото на XIX век в село Дуванлии е построена първата църква с пари на заможен католик, чийто единствен син е бил болен, но преживява една от чумните епидемии, спохождали Южна България през това време. Това е била малка каменна постройка с малък олтар.

През 1820 г. отец Филип Скваргия успява да построи малка църква в Трънчовица. Първата католическа църква в Пловдив е изградена през 1839 г., но тя изгаря до основи през 1856 г.

През септември 1842 г. епископ Андреа Канова започва строителството на първите масивни сгради за католически църкви в селата Балтаджи и Даваджово. По-късно масивни храмове са построени и в другите павликянски селища от Южна България.

Промяната в правната основа на отношението към вероизповеданията в Османската империя след Хатихумаюн от 1856 г. позволява на храмовете да бъдат поставени камбани.

По време на управлението епископ Анджело Парси католиците в Северна България се добиват с право да строят църкви и в годините между 1852 г. и 1860 г. са издигнати храмовете в Лъджене, Ореши и Белене. Строежът на сегашната катедрала „Св. Лудвиг“ в Пловдив започва през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин (1818 – 1877) и е завършен през 1861 г. Още преди Освобождението започва строителството на католически храм в София, който е напълно довършен през 1889 г. Сградата му е разрушена през Втората световна война.

Катедралата на Никополската епархи „Свети Павел от Кръста“ в Русе е проектирана от италианския архитект Валентино Делл Антонио и е изградена през 1890 – 1892 г. Храмът е трикорабен с 31 метрова камбанария, построен в неоготически стил с колоритно разнообразено фасадно оформление от съчетанието на видима тухла с прецизно детайлирани пиластри и рамки на отворите от бял камък. Валентино Делл Антонио е проектирал преди това и католическата църква „Непорочно зачатие на Дева Мария във Варна“ също в готически стил.

Кула Леонтиана

Камбанарията при църквата „Св. Лудвиг“ в Пловдив, известна с името Кула Леонтиана, е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Той проектира подобни камбанарии, изградени до църквите в Калъчлии и Балтаджии (днес в пределите на град Раковски) и разрушени от земетресението през 1928 г. Архитект Пернигони също проектира сградите на много от католическите колежи в България – сградите на Мъжкия католически колеж „Св. Августин“, на френския колеж във Варна и на френски девически колеж в Русе. Параклисът „Свети Архангел Михаил“ във Варна е проектиран от архитект Мариано Пернигони през 1905 г., но е изпълнен от архитект Дабко Дабков. Архитектурата на параклиса е готическа.

През 1918 г., архитектите Рикардо Тоскани и Светослав Славов проектират пансиона на девическото училище „Свети Йосиф“ в Бургас в комплекс с католическия параклис „Свети Йосиф“.

На 17 септември 1922 г. се поставя основният камък на „Успение Богородично“. Църквата е проектирана от инж. Хайнрих и е първата железобетонна църква в София. Тя е изградена в стила на източно-православните храмове. През 1931 г. в същия дух – с ясно подчертани белези на източноправославното църковно строителство – е построен и храмът на източнокатолическа енория „Възнесение Господне“ в Пловдив', проектиран от арх. Камен Петков.

Двата католически храма в Ямбол – латинският „Пресвето сърце Исусово“ и униатският „Свети Кирил и Методи“, заедно със семинария на успенците в града, са изградени през 1925 г. в един общ архитектурен комплекс (една сграда с три крила и обща камбанария).

Чирпанското земетресение разрушава много от католическите храмове в Пловдивско. През 1929 – 1930 г. архитект Камен Петков проектира челната фасада на църквата „Св. Лудвиг“ в Пловдив в духа на италианския неокласицизъм в стил барок. Фасадата е изградена с класицистични и барокови елементи – с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти. Така сградата добива днешния си вид. Архитект Петков също проектира митрополията, която се намира непосредствено до църквата със сецесиони елементи. Архитект Камен Петков е автор на проектите на нови църкви за католическите енории около днешния град Раковски, някои от които са с почертани елементи на стила барок.

Църквата „Свети Кирил и Методий“ в Стара Загора е единствената католическа църква в България, на която режимът след 1944 г. е посегнал и разрушил. Източнокатолическата църква „Света Троица“ в Куклен e построена от 1945 до 1948 г. Следващият католически храм, построен в България, е „Свети Дух“ през 1996 г. Сградата му е в модернистичен стил между жилищните блокове в кв. Тракия на град Пловдив.

Нова сграда на катедралата „Свети Йосиф“ в София започва да се строи след благославяне на първия ѝ камък от папа Йоан Павел II по време на апостолическо поклонничество в България през 2002 г. Катедралата е завършена през 2006 г. и има постмодерна архитектура с включвания на елементи от различни стилове – флорентински ренесанс, готика и модернизъм. Проектът е дело на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев. Подобен е стилът на другите католически храмове построени по това време в България.

Типично организиране на интериор на католически храм

Вътрешното разположение в католическите църкви варира според предназначението и архитектурата им, но въпреки това има общи елементи, които са представени дори в църквите с модерна и постмодерна архитектура. Според функцията им в България има четири основни вида католически църкви: катедрала (седалище на епископ), енорийски храм, ректорален (помощен) храм и параклис (капела). Параклисите могат да бъдат самостоятелни или към друга институция – църква, манастир, болница, училище или дворец – понякога наричани капела, а свещеникът, който служи в тях, капелан. Параклисите могат да бъдат публични или предназначени за определена група от хора или една знаменитост (например цар). Обикновено капелите (параклиси) към църкви, в които се пазят мощи на светци или други светини (икони, статуи и прочее) се наричат светилища.

План на католически храм

Основните елементи в католическите храмове са:

• Олтар – свещена маса – светата трапеза, на която се поставя жертвеникът и пространството около нея. Олтарът в католическите храмове, за разлика от православните е отворен, но отделен от останалата част със стъпала и понякога с декоративна ограда (намира се в позиция 8 на плана). Типично за по-старите архитектури е разполагането на олтара центрирано на източната стена на църквата.
• Апсида – извитата област зад олтара (полукръга около позиция 8 на плана), където обикновено се съхранява. светото причастие – съдове, обикновено от злато, в който се съхранява благословения благодат (в католическата църква само свещенослужителите се причестяват с хляб и вино, на миряните се дава само хляб). Основната апсида с олтара са наричани още Основно светилище на църквата.
• Основен кораб – основното тяло на храма, където се събират миряните за служба (позиции 3 и 7 на плана). В основния кораб обикновено са разположени пейки за миряните. Ако няма допълнителен кораб, изповедниците се разполагат също в основния кораб.
• Допълнителни кораби (алеи) – обикновено двойка (или повече) от алеи успоредни на основния кораб (позиция 4 на плана). Те са отделени от основния кораб с колони поддържащи горните стени на основния кораб, които образуват аркадата на църквата. В зависимост от архитектурата на църквата, допълнителните кораби могат да са 2, 4 и т.н.

Интериора на католическата катедрала в Пловдив.

• Трансепт – наричан от миряните кръста, е допълнителен кораб изграден перпендикулярно на основния кораб (позиция 6 на плана). Той обикновено разделя основния кораб на две части – частта близо до олтара (наричана презвитериум) се използва от монаси и монахини и/или певци от хора и музикалните инструменти. За да се предаде форма на християнски кръст на сградата на църквата допълнителният кораб обикновено разделя църквата на две трети на запад и една трета на изток. Хорът може да има друго разположение – зад олтара, на високо ниво или на балкон в западната част. Тези две места са също място за монтиране на музикален орган. След Втори ватикански събор около средокръстието (позиция 5 на плана) започват да се поставят малки подиуми, където по време на литургическа служба свещеникът изнася приказия.
• Светилища – понякога наричани малки апсиди или малки олтари, са параклиси (позиции 10 и около позиция 2 на плана), организирани в краищата на допълнителните кораби (ако не са използвани за изходи на църквата).
• Притвор – противоположната част на олтара.
• Основаната фасада обикновено е от противоположната страна на олтара (позиция 1), но съществуват архитектурни решения когато основният или спомагателни входове са изградени на тансепта (позиция 2).
• Сакристия – това са една или няколко стаи до олтара, където се съхраняват и подготвят нещата, използвани за службата, дрехите на свещениците и др. По време на тоталитаризма в България, това са били местата, където са живеели свещениците тъй като енорийските им домове са конфискувани.

Католически храмове в България

Списък с храмове на Католическата църква в България по времето на постояването им

Храм Години на построяване Епархия	Населено място	Архитектурни особености	Снимка
„Света Анна“ (1851 – 1855) Никополска епархия	Малчика	Храмът е най-старата католическа църква в България. Сградата е с уникална външна каменна фасада.
„Непорочно зачатие на Дева Мария“ (1851 – 1857) Никополска епархия	Ореш
„Рождение на Блажена Дева Мария“ (1860) Никополска епархия	Белене
„Свети Лудвиг“ (1858 – 1861) Софийско-пловдивска епархия	Пловдив	Храмът е построен от брациговския майстор Иван Боянин по проект на италианския архитект Алфонсо с финансовата подкрепа на папа Пий IX и апостолическия наместник Андреа Канова. Първоначалното оформление на сградата е съчетавало стила на римските ренесансови базилики и традициите на българската възрожденска архитектура. Храмът е ремонтиран през 1929 – 1930 г. от архитект Камен Петков. Челната фасада на църквата е в духа на италианския неокласицизъм в стил барок.
„Свети Архангел Михаил“ (1874) Никополска епархия	Трънчовица	Църквата е построена през 1874 г. от майстор Генчо Кънев от Трявна. Тя е дълга 35 м., широка и висока – 10 м. През 1876 г. са монтирани 3 камбани в самостоятелна камбанария построена от дялан камък с височина 25 м.
„Свети Петър и Павел“ (1882) Софийско-пловдивска епархия	Хисаря
„Непорочно зачатие на Дева Мария“ (1882 – 1885) Никополска епархия	Варна	Проектант на храма е италианският архитект Валентино Делл Антонио. Църквата е еднокорабна, с притвор, апсида и кула с метален кръст. В стилово отношение сградата е представителна за неоготиката с типичните за това изкуство островърхи арки на прозорците и централния вход.
„Прескръбна Божия Майка“ (1884 – 1886) Софийско-пловдивска епархия	Дуванлии	Сградата е в неовизантийски стил – дълга 28 м, широка 13 м и висока 17 м., с три олтара. По-късно е изградена и камбанария, висока 22 метра.
„Дева Мария на Броеницата“ (1890) Никополска епархия	Велико Търново	Построена от чешки предприемачи и работници.
„Свети Павел от Кръста“ (1890 – 1892) Никополска епархия	Русе	Проектиран от италианския архитект Валентино Делл Антонио. Храмът е трикорабен с 31 метрова камбанария, построен в неоготически стил с колоритно разнообразено фасадно оформление от съчетанието на видима тухла с прецизно детайлирани пиластри и рамки на отворите от бял камък.
„Пресвето сърце Исусово“ (1894) Никополска епархия	Драгомирово
„Свети Йосиф“ (1899) Софийско-пловдивска епархия	Пловдив
„Свети Франциск от Асизи“ (1899) Софийска епархия	София	Храмът е построен от чешкия предприемач Богдан Прошек
„Свети Роко“ Софийско-пловдивска епархия	Пловдив
„Свети Антон Падуански“ (1898 – 1901) Никополска епархия	Белене
„Пресвето сърце Исусово“ (1904) Никополска епархия	Гостиля	Сградата е проектирана от италианския архитект Джовани Мосути.
„Свети Архангел Михаил“ (1905) Никополска епархия	Варна	Параклисът е проектиран от архитект Мариано Пернигони заедно със сградата на колежа „Свети Михаил“ във Варна през 1905 г., но е изпълнен от архитект Дабко Дабков. Архитектурата на параклиса е готическа.
„Дева Мария Лурдска“ (1903 – 1909) Софийско-пловдивска епархия	Пловдив
„Света Троица“ (1907 – 1909) Никополска епархия	Асеново	Сградата е висока 12 м., дълга 25 м и широка 9 м. В нея има два олтара.
„Скръбна Божия Майка“ (1910) Никополска епархия	Царев брод
„Свети Йоан Кръстител“ (1911) Никополска епархия	Добрево	Храмът е изграден от македонския майстор Арсо, а брат Теофил от монашеския орден на пасионистите е проектирал сградата. След Втората световна война храмът се използва от Православната църква.
„Света Богородица“ (1914) Никополска епархия	Брегаре
„Успение Богородично“ (1918) Софийска епархия	Бургас	Храмът е построен по проект на двама архитекти – Рикардо Тоскани и Светослав Славов. Сградата е в неоготически стил, със строги пропорции на архитектурните декоративни детайли.
Параклис в Католическото гробище в Пловдив (1920) Софийско-пловдивска епархия	Пловдив	Храм-паметник на падналите католици от Пловдив във войните за национално обединение.
„Свети Петър и Павел“ (1922) Никополска епархия	Драгомирово
„Успение Богородично“ (1923) Софийско-пловдивска епархия	Житница
„Успение Богородично“ (1922 – 1924) Софийска епархия	София	Църквата е проектирана от инж. Хайнрих като първата железобетонна църква в София.
„Успение Богородично“ (1924) Софийска епархия	Покрован	В църквата е в стил на православен храм.
„Пресвето сърце Исусово“ (1925) Софийска епархия	Ямбол	Двата католически храма в Ямбол са изградени в един общ архитектурен комплекс (една сграда с обща камбанария) в Т-образна форма. Църквата е разположена в западното крило.
„Свети Кирил и Методий“ (1925) Софийска епархия	Ямбол	Двата католически храма в Ямбол са изградени в един общ архитектурен комплекс (една сграда с обща камбанария) в Т-образна форма. Църквата е разположена в източното крило.
„Дева Мария – Майка на святата надежда“ (1929) Никополска епархия	Бърдарски геран	Намира се в двора на манастира на бенедиктинките заедно със сградата на бившето немско училище.
„Успение Богородично“ (1929) Софийска епархия	Ново Делчево
„Пресвето сърце Исусово“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия	Раковски	Трикорабна базилика побираща около 2000 богомолци, с две кампанили (квадратни камбанарии), проектирана от архитект Камен Петков.
„Свети Архангел Михаил“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия	Раковски	Трикорабна базилика побираща около 2000 богомолци, с две кампанили (квадратни камбанарии), проектирана от архитект Камен Петков. Църквата „Пресвето сърце Исусово“ е изпълнена по същия проект, но има разлики в украсата на фасадите.
„Непорочно зачатие Богородично“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия	Раковски	Трикорабна кръстообразна базилика само с една осмоъгълна камбанария над главния вход, проективана от архитект Камен Петков.
„Свети Антон Падуански“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия	Борец	трикорабна кръстообразна базилика само с една осмоъгълна камбанария над главния вход, проективана от архитект Камен Петков. Католическата църква в село Парчевич е изпълнена по същия проект.
„Свети Франциск от Асизи“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия	Белозем	Архитектурата е трикорабна кръстообразна базилика с две камбанарии, които са с осмоъгълни вертикални обеми. Храмът е проектиран от архитект Камен Петков.
„Възнесение Господне“ (1930 – 1931) Софийска епархия	Пловдив	Архитектурата ѝ е трикорабна базилика с ясно подчертани белези на източноправославното църковно строителство. Проективана е от архитект Камен Петков.
„Света Троица“ (1930 – 1931) Софийска епархия	Малко Търново
„Свети Кирил и Методий“ (1932) Софийска епархия	Стара Загора
„Светият кръст“ (1933) Никополска епархия	Трънчовица	Сградата на църквата е построена по същия проект, по който е построена и църквата „Дева Мария – Майка на святата надежда“ в Бърдарски геран.
„Свети Йосиф“ (1930 – 1934) Никополска епархия	Бърдарски геран	Архитектурата е трикорабна, с елементи от новоготически стил.
„Свети Йосиф“ (1936) Софийска епархия	Казанлък
„Дева Мария – Царица на ангелите“ (1934 – 1937) Софийско-пловдивска епархия	Пловдив	Храмът е построен по проект и ръководството на пловдивския архитект Димитър Попов.
„Дева Мария Богородица“ (1936 – 1937) Софийско-пловдивска епархия	Бургас	Планът е изработен от бургаския арх. Светослав Славов. Архитектурният план е от типа еднокорабна и едноапсидна базилика.
„Света Троица“ (1945 – 1948) Софийска епархия	Куклен
„Свети Дух“ (1996) Софийско-пловдивска епархия	Пловдив
„Свети свети Кирил и Методий“ (2000 – 2002) Никополска епархия	Свищов
„Свети Андрей“ (2003 – 2004) Софийско-пловдивска епархия	Калояново	Проектът на сградата в неоготически стил е дело на архитект Михаил Радулов.
„Свети Йоан XXIII“ (2001 – 2005) Софийска епархия	София	Храмът е проектиран от архитектите Добрина и Светослав Димови.
„Свето Семейство от Назарет“ (2004 – 2005) Софийско-пловдивска епархия	Хисаря	Църквата е издържана в модерен стил в съчетание със стилове от миналото.
„Свети Йосиф“ (2002 – 2006) Софийско-пловдивска епархия	София	Проектирана от архитектите Константин Пеев и Стоян Янев в постмодерен стил.
„Дева Мария от Фатима“ (2008) Никополска епархия	Плевен	Във всеки детайл при неговия градеж, като се започне от основите на сградата, положени във формата на кръст, колоните, до прозорците и централната входна врата, има символика в стил постмодерен.
Параклис „Божие милосърдие“ (2011) Никополска епархия	Белене	Проектиран от архитект Борислав Богданов
Параклис „Христос Възкръсналия“ (2012) Софийско-пловдивска епархия	Раковски	Проектиран от архитект Светослав Фъсов, има осмоъгълна форма с пирамидален купол с височина 12 м и 130 кв. м. площ.
„Свети Дух“ (2013) Софийска епархия	София
„Христос Спасител“ (2007 – строеж) Никополска епархия	Видин
„Дева Мария – Помощница на християните“ (2013 – строеж) Софийска епархия	Стара Загора	Характерът на комплекса е модерен, с елементи от традиционната българска манастирска и църковна архитектура. Проектът е творба на архитектите Александър Генчев и Иглика Люцканова.
„Успение Богородично“ (2014 – строеж) Никополска епархия	Враца	Архитектурата на църквата е еднокорабна. Проектът е разработен от архитектите Александър Генчев и Иглика Люцканова. Храмът е в характерен за католицизма готически стил, като класическите форми са стилизирани през призмата на съвременната естетика.
Параклис „Свети Йосиф“ (2018) Софийско-пловдивска епархия	Раковски
Параклис „Дева Мария – майка на църквата“ (2018 – 2020) Никополска епархия	Чипровци	Архитект на храма е Михаил Радулов.

Епископски седалища

Седалищата на католическите епископи в България са в София, Пловдив и Русе.

Седалище Година на построяване	Населено място	Архитектурни особености	Снимка
Седалище на Софийската епархия (?)	София
Седалище на Софийско-пловдивска епархия (?)	Пловдив	Сградата е в стил сецесион (на снимката, тя е вдясно от катедралата).
Седалище на Никополска епархия (1895)	Русе	Построена за банкера Иван Симеонов по проект на Нигохос Бедросян. Закупена от църквата през 1937 г.
Седалище на Междуритуална епископска конференция в България (1925 – 1928)	София

Католически училища и болници

Сгради на католическите училища и техните стопани днес.

Католически колеж Година на построяване Днешен стопанин	Населено място	Архитектурни особености	Снимка
„Свети Августин“ (1921) Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.	Пловдив	Сградата е по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Доближавайки се до характера на първоначалната сграда, през 1932 г. архитект Камен Петков проектира и западното крило на новата сграда.
„Свети Йосиф“ (1899) Филиал на Техническия университет в Пловдив	Пловдив	Построена по проект на пловдивските архитекти Георги Фингов и Вълко Вълкович. След земетресението през 1928 г. арх. Камен Петков ремонтира сградата и надстроява трети етаж. Релефната украса на фасадата на сградата е в стил сецесион.
„Свети Андрей“ (1902) Национално училище по изкуствата „Добри Христов“	Варна	Сградата е по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Тя е една от най-големите сгради в началото на 20 век във Варна.
„Нотър Дам Де Сион“ (1908) Aнглийска гимназия „Гео Милев“.	Русе	Сградата е по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Според проекта сградата е трябвало да има П-образна форма, но е изпълнено само едното крило и главната фасада е останала асиметрична.
„Свети Йосиф“ (1918) Медицински център І	Бургас	Комплексът – пансион и параклис – е проектиран на архитектите Рикардо Тоскани и Светослав Славов. Сградите са в неоготически стил, със строги пропорции на архитектурните декоративни детайли.
„Свети Кирил и Методий“ (1924) Математическия факултет на Софийския университет.	София
„Санта Мария“ (1931) Национална спортна академия	София		на ул. „Гургулят" №1
„Одринска българска католическа гимназия“ (1906) Анадолската гимназия „Мурат“	Одрин
„Солунска българска семинария“ (1886) Държавен театър на Северна Гърция	Солун
Ямболска семинария (1925) Общинския детски комплекс	Ямбол	Централното крило на църковния комплекс.
Семинария в Стара Загора (1932) Център за работа с деца	Стара Загора

Сгради на католическите болници и техните стопани днес.

Болница Година на построяване Днешен стопанин	Населено място	Архитектурни особености	Снимка
„Княгиня Клементина“ (1891) Пета МБАЛ-София	София	Проектът е изработен от архитект Бранди. През 1936 – 1937 г. болницата е разширена с ново крило по проект на архитект Иван Васильов.
„Свети Йосиф“ (1927) Военна болница	Пловдив

Карта с католическите храмове в България

	Междуритуална епископска конференция в България
	Софийска епархия (източнокатолическа)
	Софийска епархия (исторически структури)
	Софийско-пловдивска епархия (римокатолическа)
	Софийско-пловдивска епархия (исторически структури)
	Никополска епархия (римокатолическа)
	Никополска епархия (исторически структури)