Свети Антон Падуански (Белене)
| „ Свети Антон Падуански“ | |
 Местоположение в Белене | |
| Вид на храма | римокатолическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Белене |
| Вероизповедание | Римокатолицизъм |
| Епархия | Никополска |
| Изграждане | 1898 – 1901 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Антон Падуански“ е християнска църква в Белене, България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.
История на енорията
[редактиране | редактиране на кода]
През 80-те години на XIX век борбата за контрола върху финансовите приходи и разходи на енорийската църква разделя католиците в Белене на две – едната, групирана около свещениците, защитава стария начин на управление на църковния бюджет, при който решаващата роля принадлежи на енорийския свещеник, а другата, обединена около светската власт, се бори за промяна, осигуряваща по-големи правомощия на миряните. По-късно конфликтът прераства във въпроса за назначаване на католически свещеници от български произход и с българско поданство.[1]
В началото на декември 1893 г. епископ Иполито Агосто пристига в село Белене във връзка с ескалиралията на проблем за произхода на свещениците. На 3 декември 1893 г. той почива внезапно в селото.
Неговият наследник епископ Анри Дулсе разбира, че противоречията между католиците в Белене са непреодолими и затова решава да остави вече съществуващия храм Рождение на Блажена Дева Мария на малцинството, бунтуващо се срещу чужденците (наричани национални дейци), и да учреди нова енория за останалите, които се интересуват от качествата, а не от националността на духовенството (наричани доминисти). Така се ражда в Белене втората енория „Свети Антоний Падуански“ с първи свещеник поляка с немско поданство Вилибалд Чок.[1]
През 1919 г. енория има 1600 енориаши и свещеник е отец Антон Марков.
От 1981 г. в продължение на 20 години отец Игнат Бадов служи в църквата.[2]
За енорията се грижат свещеници от Конгрегацията на Пасионистите и сестри от Конгрегацията на Свети Йосиф на Явлението.
История на храма
[редактиране | редактиране на кода]Строителството на църква за новата енория започва през 1898 г. Основният камък е осветен от епископ Анри Дулсе. Храмът е завършена през 1901 г. и осветен през 1902 г. от епископ Дулсе. През 1925 г. е извършено обновление на сградата.
През 2005 г. апсидата е украсена със стенописи.
Храмов празник – 13 юни.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ в-к Истина-Veritas, бр. 12/декември 2009 г.
