Археологически резерват
.jpg)
Археологически резерват[1] е обособена територия или акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически пластове и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.
Опазване
[редактиране | редактиране на кода]Археологическите резервати съставляват важна част от културно-историческото наследство по места и са фактор за тяхното развитие. Интересът на държавата, местните власти и обществото да съхранят и развият тези територии поставя пред стопанисващите ги организациите редица въпроси по изучаването, представянето и опазването на археологическите забележителности. Заплахите за археологическите паметници най-общо са свързани с:
- иманярство;
- разрушителни фактори на околната среда (главно антропогенни);
- частен вандализъм – на отделни лица или групи хора;
- институционален вандализъм – необоснована археологическа реставрация, прекомерна урбанизация на околната среда, нерегламентирано използване, прекомерна експлоатация на паметника, водеща до разрушението му и др.[2]
България
[редактиране | редактиране на кода]- Процедури
Археологическите резервати спадат към недвижимото културно наследство от национално значение[3]. За тях задължително се изготвят планове за опазване и управление, които включват режимите, специфичните правила и нормативи[4].
При обявяването на територия за исторически, историко-археологически, археологически или музеен резерват се регламентират неговото местонахождение, територия, граници, охранителни зони и се дават предписания за опазването му[5]. Археологическите резервати не подлежат на концесия, с изключение на изрично определени в списък, утвърден от министъра на културата.[6][7]
- Списък (2016)
Към септември 2016 г. списъкът на археологическите резервати в България включва следните територии.[7]
| № | Наименование | Община | Област |
|---|---|---|---|
| 1 | Антични и средновековни структури на Момина крепост, Царевец и Трапезица | община Велико Търново | област Велико Търново |
| 2 | Старинен град Несебър | община Несебър | област Бургас |
| 3 | Ранносредновековен град Плиска | община Каспичан | област Шумен |
| 4 | Ранносредновековен град Преслав | община Велики Преслав | област Шумен |
| 5 | Праисторически, антични и средновековни структури до Мадара | община Шумен и община Каспичан | област Шумен |
| 6 | Античен град Хисар | община Хисаря | област Пловдив |
| 7 | Скални църкви до Иваново | община Иваново | област Русе |
| 8 | Средновековен град Червен | община Иваново | област Русе |
| 9 | Пещера Орлова чука | община Две могили | област Русе |
| 10 | Средновековна крепост и квартал Вароша | община Ловеч | област Ловеч |
| 11 | Античен град Марцианополис | община Девня | област Варна |
| 12 | Античен град Никополис ад Иструм | община Велико Търново | област Велико Търново |
| 13 | Тракийски и античен град Кабиле | община Ямбол | област Ямбол |
| 14 | Античен и средновековен град Дуросторум – Дръстър | община Силистра | област Силистра |
| 15 | Античен град Одесос във Варна | община Варна | област Варна |
| 16 | Антична Сердика и Средновековен Средец | община София | област София-град |
| 17 | Античен и средновековен град Пауталия – Велбъжд | община Кюстендил | област Кюстендил |
| 18 | Античен и средновековен град Августа Траяна – Верея | община Стара Загора | област Стара Загора |
| 19 | Антична крепост Августа | община Козлодуй | област Враца |
| 20 | Античен и средновековен град Деултум – Дебелт | община Средец | област Бургас |
| 21 | Праисторически, антични и средновековни структури в м. Сборяново и до с. Свещари | община Исперих | област Разград |
| 22 | Праисторически, антични и средновековни структури в м. Яйлата | община Каварна | област Добрич |
| 23 | Острови Свети Иван и Свети Петър | община Созопол | област Бургас |
| 24 | Античен град Улпия Ескус | община Гулянци | област Плевен |
| 25 | Антична и средновековната крепост Калиакра | община Каварна | област Добрич |
| 26 | Античен град Абритус | община Разград | област Разград |
| 27 | Античен град Нове | община Свищов | област Велико Търново |
| 28 | Античен град Никополис ад Нестум | община Гърмен | област Благоевград |
| 29 | Античен град Аполония | община Созопол | област Бургас |
| 30 | Античен град Филипопол и Старинен Пловдив | община Пловдив | област Пловдив |
| 31 | Античен, средновековен и възрожденски град Мелник | община Сандански | област Благоевград |
| 32 | Ранносредновековно селище Кабиюк | община Шумен и община Хитрино | област Шумен |
| 33 | Комплекс от тракийски гробници | община Казанлък | област Стара Загора |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Закон за културното наследство (ЗКН) на Република България, чл. 48, ал. 2, т. е
- ↑ Матева, Боряна. „Проблеми на охраната и използването на паметниците на културата за туристически цели“[неработеща препратка]. „Българско е-списание за археология“, кн. 1, 2011, стр. 123 – 126
- ↑ ЗКН, чл. 50, ал. 1
- ↑ ЗКН, чл. 81, ал. 2
- ↑ ЗКН, чл. 50, ал. 3
- ↑ ЗКН, чл. 88, ал. 2
- ↑ а б Закон за културното наследство (в сила от 10 април 2009 г.)
