Ардаит
| Ардаит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Pb19Sb13S35Cl7 |
| Класификация на Щрунц | 2.LB.30 (10 ed) 2/E.19-20 (8 ed) |
| Класификация на Дана | 02.15.01.01 |
| Характеристики | |
| Цвят | зеленикаво сив или синьо зелен |
| Твърдост по Моос | 2,5 – 3 |
| Блясък | метален |
| Плътност | 6,44 |
| Плеохроизъм | слаб |
| Ардаит в Общомедия | |
Ардаит (на английски: ardaite; на френски: ardaïte; на испански: ardaíta; на немски: Ardait;на италиански: ardaite) (MMA (IMA) символ: Ada[1]) е рядък минерал от групата на сулфосолите с емпирична формула Pb19Sb13S35Cl7. Наименуван е на река Арда, тъй като е открит в близост до нея.[2]
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]
Може да се наблюдава само под микроскоп като фино зърнести агрегати в размер до 50 микрометра на индивидуални игловидни кристали в размер до 2 микрометра. Притежава следните свойства: цвят – зеленикаво сив или синьо зелен; непрозрачен; метален блясък; плътност – 6,44 g/cm3. Под микроскопа проявява слаб плеохроизъм. Свързаните с него минерали са галенит, робинсонит, семсеит, англезит, надорит. По химичен състав е оловно-антимонова сулфосол със съдържание на хлор.[2]
Откриване
[редактиране | редактиране на кода]Минералът е открит през 1978 година от професор Веселина Бресковска в оловно-цинковото-полиметално находище край Маджарово. Описан е от нея и от съветските минералози Н. Н. Мозгова и Н. С. Бортников от Академията на науките на СССР.[3][4] Първоначално получава името хлоров фалкманит, а впоследствие е наречен на името на река Арда, която протича през полиметалното находище.[5][6][7] Одобрен е като нов вид минерал от Международната минералогическа асоциация през 1980 година. Описан е в научна статия в списание American Mineralogist.[2] В същата година съществуването на ардаита е потвърдено в полиметално находище Дресфал край град Филипстад в Швеция.[8][9][10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Warr, L.N. IMA-CNMNC approved mineral symbols // Mineralogical Magazine 85. 2021. с. 293. Посетен на 16 октомври 2023.
- ↑ а б в Минчева-Стефанова, Йорданка. Те носят имена от България // Природа и знание кн. 3. 1981. ISSN 0204 – 7680. с. 19 – 22.
- ↑ Breskovska V. V., N. N. Mozgova, N. S. Bortnikov, A. I. Gorshkov, A. I. Tzepin. Ardaite, a new lead-antimony chlorsulphosalt // Mineral. Mag. 46. 1982. с. 357 – 361.
- ↑ Костов, Руслан. Основи на минералогията. София, Пенсофт, 2000. с. 260.
- ↑ Информация за ардаит // mindat.org.
- ↑ Информация за ардаит // webmineral.org.
- ↑ Информация за ардаит // Handbook of Mineralogy.
- ↑ Burke, E.A.J.; Kieft, C.; Zakrzewski, M.A. The Second Occurrence of Ardaite // Canadian Mineralogist 19. 1981. с. 419 – 422.
- ↑ Dunn, Pete; Fleischer, Michael. New Mineral Names // American Mineralogist 68. 1983. с. 642 – 45.
- ↑ Информация за ардаит // Mineralienatlas Lexicon.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Борисов, Иван. Бележити български геолози. Народна просвета, 1981. с. 96.
- Колекция минерали // Национален природонаучен музей.
- Каров, Чавдар; Петрусенко, Светослав. Авторски минераложки образци от фондовете на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, използвани в научни публикации // Списание на българското геологическо дружество 73 (1-3). 2012. с. 144.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов", 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 89-90.
- Gaines, Richard V., Skinner, H. Catherine W., Foord, Eugene E. Dana's New Mineralogy: The System of Mineralogy of James Dwight Dana and Edward Salisbury Dana. New York, Chichester, Weinheim, Brisbane, Singapore, Toronto, John Wiley & Sons, Inc., 1997. с. 142.
- Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 93. Посетен на 15 октомври 2023.