Англезит
| Англезит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | PbSO₄ |
| Класификация на Щрунц | 7.AD.35 |
| Класификация на Дана | 28.3.1.3 |
| Характеристики | |
| Цвят | безцветен до бял, понякога сив, жълт, в бледосини и бледозелени нюанси |
| Кристална система | орторомбична |
| Цепителност | добра, зависи от основата |
| Лом | мидест |
| Твърдост по Моос | 2,5 – 3 |
| Блясък | диамантен, стъклен, смолист |
| Цвят на чертата | бяла |
| Плътност | 6,3 – 6,4 kg/m3 |
| Ултравиолетова флуоресценция | жълта |
| Англезит в Общомедия | |
Англезит (на английски: Anglesit) – минерал, оловна руда.[1][2][3][4] Състои се от 73,6% оловен оксид и 26,4% сярна киселина. Името му идва от остров Ангълси в Уелс, особено в планината Парис, където са открити първите находки на англезит от френския минералог Франсоа Сюплис Бьодан.[5] Формата му е изключително разнообразна, наподобяваща пирамида. Относителното му тегло в 6,3. Англезитът е мек и крехък минерал с красиви ярки кристали. Добива се заради съдържанието на олово, което се използва в ядрени реактори и рентгенови съоръжения.[5] Красивите му кристали го правят особено привлекателен за колекционерите. Понякога флуоресцира при облъчване с ултравиолетова светлина, излъчвайки яркожълто сияние, което е един от методите за доказване на англезит. Член е на групата на сулфатите и се среща навсякъде по света. Находища има в Унгария, Сибир, Каринтия, Баденвайлер, Шотландия, Пенсилвания, Сардиния, Великобритания – окръг Дарбишър Пийк,[5] особено около градовете Малток и Кромфорд.[5]
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Англезитът не е особено твърд – 2,5 до 3 по Моос. Макар и крехък, той е много тежък.[5]
Ако се натрие с него точка неглазиран порцелан, получената следа винаги е жълта, дори и минералът да е с друг цвят. Както много други минерали на оловни минерали, кристалите на англезита са ярки и искрящи. Обикновено кристалите се срещат безцветни и прозрачни, но могат да бъдат също бели, сиви, жълти, зелени или бледосини.
Англезитът често се открива заедно с церусит. Двата минерала се отличават по това, че ако се залеят с разредена азотна киселина, церуситът шупва и се разтваря, а англезитът – не. Понякога англезитът може да се сбърка с барит.[5] Въпреки външната им прилика, баритът гори трудно, а англезитът – лесно. Изгорен на дървени въглища, от него остава топче олово.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Информация за Англезит (Anglesite) // Handbook of Mineralogy. Rruff.geo.arizona.edu.
- ↑ Информация за Англезит (Anglesite) // Webmineral.com. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Информация за Англезит (Anglesite) // Mindat.org. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ англезит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ а б в г д е ж Димитридис, Димитрис. Съкровищата на земята. Де Агостини, 2011.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 109. Посетен на 9 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 191. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 475 – 477.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и Изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 586 – 587.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 66-67.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 10.