Антон Дрекслер
| Антон Дрекслер Anton Drexler | |
| германски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 24 февруари 1942 г.
|
| Политика | |
| Партия | Германска отечествена партия (1917 – 1918) Германска работническа партия (1919 – 1920) НСДАП (1920 – 1942) |
| Убеждения | Националсоциализъм |
| Антон Дрекслер в Общомедия | |
Антон Дрекслер (на немски: Anton Drexler, 13 юни 1884 – 24 февруари 1942) е германски крайнодесен политик, който основава на 5 януари 1919 г. антисемитската Германска работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei – DAP), която по-късно се преобразува в Националсоциалистическа германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei – NSDAP). Дрекслер служи като наставник на Адолф Хитлер през ранните му години в политиката. Хитлер го наследява като председател на партията през 1921 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Мюнхен. Дрекслер е машинен монтьор, преди да стане шлосер в Берлин.[1] Той се присъединява към Германска отечествена партия по време на Първата световна война.[2]
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Ранно участие
[редактиране | редактиране на кода]През март 1918 г. Дрекслер основава клон на Съюза на свободен работнически комитет за добър мир (Der Freie Arbeiterausschuss für einen guten Frieden).[1] Карл Харер, журналист и член на Общество Туле, убеждава Дрекслер и няколко други да формират Политическия работнически кръг (Politischer Arbeiter-Zirkel) през 1918 г.[1] Членовете се срещат периодично за дискусии с теми на национализма и антисемитизма.[1]
Основаване на ДАП
[редактиране | редактиране на кода]Заедно с Харер, Готфрид Федер и Дитрих Екарт, основава Германска работническа партия (ДАП) в Мюнхен на 5 януари 1919 г.[1]
На среща на ДАП в Мюнхен през септември 1919 г. главният говорител е Готфрид Федер. Когато той приключва, Адолф Хитлер се включва в разгорещен политически дебат с един посетител – професор Бауман, който оспорва стабилността на аргументите на Федер срещу капитализма и предлага Бавария да се отдели от Прусия и да създаде нова южно-германска нация с Австрия. Като атакува яростно аргументите на човека, Хитлер създава впечатление на другите членове на партията със своите ораторски умения и според него професорът напуска залата, признавайки поражението си.[3] Дрекслер се приближава до Хитлер и му дава копие от брошурата „Моето политическо пробуждане“, съдържащо антисемитски, националистически, антикапиталистически и антимарксистки идеи. Хитлер твърди, че литературата отразява идеалите, в които вече вярва.[4] Впечатлен от Хитлер, Дрекслер го насърчава да се присъедини към ДАП. По нареждане на началниците на армията Хитлер кандидатства за присъединяване към партията.[5]
Вече приет, Хитлер започва да прави партията по-публична и организира най-голямата си реч пред 2000 души, на 24 февруари 1920 г. в „Хофберхаус“ в Мюнхен. В тази реч Хитлер за пръв път обяснява 25-те точки от манифеста на Германската работническа партия, чиито автори са Дрекслер и Федер.[6] Чрез тези точки той дава на организацията много по-смела стратегия с ясна външна политика[7], включително отмяна на Версайския договор, Велика Германия, Източна експанзия, изключване на евреите от гражданство. В същия ден партията се преименува на Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) (Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei).[8] Значението на този конкретен ход кара Карл Харер да се откаже от партията в несъгласие.[9]
След спор за междупартийни избори Хитлер яростно подава оставката си на 11 юли 1921 г. Членовете на комисията осъзнават, че оставката на водещата им публична личност и говорител би означавала край на партията.[10] Хитлер заявява, че ще се присъедини при условие, че ще замени Дрекслер като председател на партията и че партийните щабове ще останат в Мюнхен.[11] Комитетът се съгласява и той се присъединява към партията като член 3680. След това Дрекслер заема чисто символичната позиция на почетен председател и напуска партията през 1923 г.[12]
След 1923 година
[редактиране | редактиране на кода]Дрекслер също е член на политически клуб на Мюнхенското общество, известен като Общество Туле. Неговото членство в нацистката партия завършва, когато клубът е временно забранен през 1923 г., след неуспешния Бирен пуч, въпреки че Дрекслер не участва в опита за преврат. През 1924 г. е избран за баварския Ландтаг от друга партия, в която той е заместник-председател до 1928 г.[13] Той не играе никаква роля във възстановяването на нацистката партия през 1925 г. и се присъединява отново, едва след като Хитлер се издига до властта през 1933 г. Дрекслер получава Кръвен орден през 1934 г. и е използван като пропаганден инструмент едва през 1937 г., но никога не му е позволено да има легитимна власт в партията.
Умира в Мюнхен през 1942 г.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Kershaw 2008, с. 82.
- ↑ Hamilton 1984, с. 219.
- ↑ Kershaw 2008, с. 75.
- ↑ Hitler, Adolf. Mein Kampf, 1925.
- ↑ Evans 2003, с. 170.
- ↑ Shirer, The Rise and Fall of the Third Reich, p. 37
- ↑ Shirer, The Rise and Fall of the Third Reich, p. 89
- ↑ Kershaw 2008, с. 87.
- ↑ Shirer, The Rise and Fall of the Third Reich, p. 36.
- ↑ Kershaw 2008, с. 100, 101, 102.
- ↑ Kershaw 2008, с. 103.
- ↑ Shirer, The Rise and Fall of the Third Reich, p. 41.
- ↑ а б Hamilton 1984, с. 220.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Evans, Richard J. The Coming of the Third Reich. New York, Penguin Group, 2003. ISBN 978-0-14-303469-8.
- Hamilton, Charles. Leaders & Personalities of the Third Reich, Vol. 1. R. James Bender Publishing, 1984. ISBN 0-912138-27-0.
- Hitler, Adolf. Mein Kampf. Boston, Houghton Mifflin, 1999, [1925]. ISBN 978-0-395-92503-4.
- Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. New York, W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 978-0-393-06757-6.
- Mitcham, Samuel W. Why Hitler?: The Genesis of the Nazi Reich. Westport, Conn, Praeger, 1996. ISBN 978-0-275-95485-7.
- Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich. New York, Simon & Schuster, 1960. ISBN 978-0-671-62420-0.
- Zentner, Christian, Bedürftig, Friedemann. The Encyclopedia of the Third Reich. (2 vols.) New York, MacMillan Publishing, 1991. ISBN 0-02-897500-6.
|
