Социалистическа имперска партия
| Социалистическа имперска партия Sozialistische Reichspartei Deutschlands | |
 | |
| Ръководител(и) | Ото Ернст Ремер |
|---|---|
| Основана | 2 октомври 1949 г. |
| Разформирована | 23 октомври 1952 г. (забранена) |
| Идеология | Неонацизъм Щрасеризъм |
| Цветове | червено, черно |
| Знаме на партията | |
 | |
| Социалистическа имперска партия в Общомедия | |
Социалистическа имперска партия (на немски: Sozialistische Reichspartei Deutschlands) е неонацистка политическа партия в Западна Германия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Партията е основана на 2 октомври 1949 г. в Хамел от Ото Ернст Ремер, бивш генерал от Вермахта, който изиграва жизненоважна роля в разгромяването на превратаджиите от 20 юли 1944 г., Фриц Долс и Герхард Крюгер, бивш лидер на Германския студентски съюз. Социалистическата имперска партия се смята за легитимен наследник на нацистката партия, повечето партийни сътрудници са бивши членове на НСДАП. Създаването ѝ е подкрепено от бившия деец на Луфтвафе Ханс Улрих Рудел.
Програма
[редактиране | редактиране на кода]Партията твърди, че канцлерът Конрад Аденауер е пионка на САЩ и че адмирал Карл Дьониц е последният легитимен президент на Германия, назначен от Адолф Хитлер.[1] Тя отрича Холокоста, твърди, че Съединените щати поставят газови камери в концентрационния лагер Дахау след войната, и че филмите на концентрационните лагери са фалшифицирани.[2] Изисква отново анексиране на бившите източни територии на Германия и „решение на еврейския въпрос“. Според Карл Дитрих Брахер „Пропагандата им се съсредоточава върху неясен народен социализъм“, в който старите националсоциалисти преоткриват добре облечените лозунги, а също така и национализма.[3]
Според Мартин А. Лий, партията никога не критикува открито Съветския съюз, тъй като той я финансира[4], заради антиамерикански и просъветски възгледи. Комунистическата партия на Германия, от друга страна, не получава съветски средства, защото на нея се гледа като „неефективна“.[5][6] Ремер казва, че ако СССР някога нахлуе в Германия, той ще „покаже на руснаците пътя към Рейн“, и че членовете на партията „ще се поставят като полицейски служители, показващи пътя на руснаците през Германия“.[7][8]
Избори
[редактиране | редактиране на кода]Долс е избран за заместник-председател на Бундестага на изборите през 1949 г. СИП печели 2 места в парламента, когато депутатът Фриц Рьослър (известен още като д-р Франц Рихтер) се присъединява към партията през 1950 г. През май 1951 г. партията печели 16 места в изборите за парламент на Долна Саксония (Landtag), получавайки 11,0% от гласовете.
Членство
[редактиране | редактиране на кода]СИП има около 10 000 членове. Свързани асоциации са полувоенната организация „Райхсфрон“ и младежкото крило „Райхсюгенд“, които са забранени с решение на федералния министър на вътрешните работи на 4 май 1951 г. В същия ден е подадена молба до Федералния конституционен съд, за правното положение на СИП като противоконституционна и да бъде наложена забрана. На 23 октомври 1952 г. съдът, в съответствие с член 21, алинея 2 от Основния закон, обявява партията за противоконституционна и е ликвидирана, като се забранява още основаването на правоприемни организации, оттеглени са всичките ѝ мандати в Бундестага и Ландтага и е конфискувано имуществото на партията.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Martin A. Lee, The Beast Reawakens (Warner Books, 1998), p. 50.
- ↑ Lee, p. 50.
- ↑ Karl Dietrich Bracher, The German Dictatorship. The Origins, Structure, and Consequences of National Socialism (Penguin, 1991), p. 581.
- ↑ Lee, p. 58.
- ↑ Lee, pp. 74-75.
- ↑ "Encyclopedia of modern worldwide extremists and extremist groups", Stephen E. Atkins. Greenwood Publishing Group, 2004. pp. 273-274
- ↑ Lee, p. 65.
- ↑ T. H. Tetens, The New Germany and the Old Nazis (London: Secker & Warburg, 1962), p. 78.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Socialist Reich Party в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |