Германска работническа партия
| Германска работническа партия Deutsche Arbeiterpartei | |
 | |
| Ръководител(и) | Антон Дрекслер |
|---|---|
| Основател(и) | Антон Дрекслер Дитрих Екарт Готфрид Федер |
| Основана | 5 януари 1919 г. |
| Разформирована | 24 февруари 1920 г. |
| Предшествана от | Германска отечествена партия (де факто) |
| Наследена от | Националсоциалистическа германска работническа партия |
| Седалище | Мюнхен, Ваймарска република |
| Идеология | Национализъм Антикапитализъм Антисемитизъм Антикомунизъм |
| Цветове | черно |
| Германска работническа партия в Общомедия | |
Германската работническа партия (на немски: Deutsche Arbeiterpartei, ДАП) е крайнодясна политическа партия във Ваймарската република, създадена след Първата световна война. Тя е предшественик на нацистката партия, официално известна като Националсоциалистическа германска работническа партия (на немски: Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, НСДАП). ДАП съществува само от януари 1919 г. до февруари 1920 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]ДАП е основана в Мюнхен в хотел „Fürstenfelder Hof“ на 5 януари 1919 г. от Антон Дрекслер.[1] Тя произлиза от лигата Freier Arbeiterausschuss für einen guten Frieden (клуб на свободните работници за мир), клон който Дрекслер основава през 1918 г.[1] След това, през 1918 г. Карл Харер (журналист) убеждава Дрекслер и няколко други да формират Politischer Arbeiterzirkel (Политически работнически кръг).[1] Членовете се срещат периодично за дискусии с теми за национализма и антисемитизма, насочени срещу евреите.[1] Дрекслер е насърчен да формира ДАП през декември 1918 г. от своя наставник д-р Пол Тафел. Тафел е лидер на Alldeutscher Verband (Пангермански съюз), директор на Maschinenfabrik Augsburg-Nürnberg. Желанието на Дрекслер е политическа партия, която да има връзка с масите и националистите. През януари 1919 г. с основаването на ДАП, Дрекслер е избран за председател, а Харер за „председател на Райха“, почетна титла.[2] На 17 май присъстват само 10 членове на среща. По-късно през август, само 38 членове се събират.[3]
Членство на Адолф Хитлер
[редактиране | редактиране на кода]
След края на Първата световна война, Адолф Хитлер се завръща в Мюнхен. Без формално образование или перспективи за кариера, той се опитва да остане в армията възможно най-дълго.[4] През юли 1919 г. той е назначен за Verbindungsmann (разузнавателен агент) на Aufklärungskommando (разузнавателен командос) на Райхсвер, за да повлияе на други войници и да ги привлече в Германската работническа партия (ДАП). По време на мониторинга на дейностите на ДАП, Хитлер е привлечен от антисемитските, националистически, антикапиталистически и антимарксистически идеи на основателя Антон Дрекслер.[1] По време на среща на партията в бирарията „Sterneckerbräu“ на 12 септември 1919 г., Хитлер се включва в разгорещен политически спор с един от посетителите, професор Бауман, който поставя под съмнение стабилността на аргументите на Готфрид Фед срещу капитализма и предложението Бавария да се откъсне от Прусия и да формира нова южно-германска нация с Австрия. Като яростно напада аргументите на човека, той прави впечатление на другите членове на партията с ораторските си умения и, според Хитлер, „професорът“ си тръгва, признавайки недвусмислено своето поражение.[5] Впечатлен от уменията на Хитлер, Дрекслер го насърчава да се присъедини. По заповед на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединяване към партията.[6] Въпреки че първоначално Хитлер иска да формира своя партия, той твърди, че е по-добре да се присъедини към ДАП, защото е малка и в крайна сметка може да стане неин лидер.[7]
За по-малко от седмица, Хитлер получава пощенска картичка, в която се заявява, че официално е приет за член и трябва да се яви на заседание на „комисия“, за да го обсъдят. Хитлер присъства на срещата с „комисия“, която се провежда в пищната бирария „Алтес Розенбад“.[8] Обикновено на назначените армейски служители не е позволено да се присъединят към политическите партии. В този случай обаче, Хитлер има разрешение от капитан Карл Майер да се присъедини към ДАП. Освен това, на Хитлер е позволено да остане в армията и да получава седмично заплащане от 20 златни марки седмично.[9] По времето, когато Хитлер се присъединява към партията, няма номера за членство или карти. Това е през януари 1920 г., когато число е издадено за първи път: изброени по азбучен ред, Хитлер получава номер 555. В действителност той е 55-ият член, но броенето започва от 501, за да се направи впечатление, че партията е по-голяма.[10] След като прави първото си изказване за ДАП на 16 октомври в „Хофбергюел“, Хитлер бързо става най-активният оратор на партията. Значителните ораторни и пропагандни умения на Хитлер са високо оценени от партийното ръководство, тъй като тълпите започват да се „струпват“, за да чуят речите му през 1919 и 1920 г. С подкрепата на Антон Дрекслер, Хитлер става шеф на пропагандата на партията в началото на 1920 г.
От ДАП към НСДАП
[редактиране | редактиране на кода]
Малкият брой членове на партията бързо са спечелени от политическите убеждения на Хитлер. Той организира най-голямата си реч пред 2000 души, на 24 февруари 1920 г. в Staatliches Hofbräuhaus в Мюнхен. По-нататък, в опит да се направи партията по-привлекателна за по-големи сегменти от населението, ДАП е преименувана на Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) на 24 февруари.[11][12] Това решение на Хитлер, партията да стане по-публична, кара Карл Харер да се оттегли от партията в знак на несъгласие.[13] Новото име е заимствано от друга австрийска партия, действаща по онова време (Deutsche Nationalsozialistische Arbeiterpartei, Германска националсоциалистическа работническа партия), въпреки че Хитлер по-рано предлага партията да бъде преименувана на „Социална революционна партия“, Рудолф Юнг го убеждава тя да бъде НСДАП.[14]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Kershaw 2008, с. 82.
- ↑ Kershaw 2008, с. 82, 83.
- ↑ Kershaw 2008, с. 83.
- ↑ Kershaw 1999, с. 109.
- ↑ Kershaw 2008, с. 75.
- ↑ Evans 2003, с. 170.
- ↑ Kershaw 1999, с. 126.
- ↑ Kershaw 2008, с. 75, 76.
- ↑ Kershaw 2008, с. 76.
- ↑ Mitcham 1996, с. 67.
- ↑ Kershaw 2008, с. 87.
- ↑ Zentner Bedurftig, с. 629.
- ↑ Shirer 1960, с. 36.
- ↑ Konrad Heiden, „Les débuts du national-socialisme“, Revue d'Allemagne, VII, No. 71 (Sept. 15, 1933), p. 821
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Evans, Richard J. The Coming of the Third Reich. New York; Toronto, Penguin, 2003. ISBN 978-0-14-303469-8.
- Kershaw, Ian. Hitler: 1889 – 1936: Hubris. New York, W. W. Norton & Company, 1999, [1998]. ISBN 978-0-393-04671-7.
- Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. New York, W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 978-0-393-06757-6.
- Mitcham, Samuel W. Why Hitler?: The Genesis of the Nazi Reich. Westport, Conn, Praeger, 1996. ISBN 978-0-275-95485-7.
- Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich. New York, Simon & Schuster, 1960. ISBN 978-0-671-62420-0.
- Zentner, Christian, Bedürftig, Friedemann. The Encyclopedia of the Third Reich. New York, Da Capo Press, 1997, [1991]. ISBN 978-0-3068079-3-0.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата German Workers' Party в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |