Александрия (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.
| Александрия | |
  Александрия  Александрия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 58 души[1] (15 март 2024 г.) 1,67 души/km² |
| Землище | 35.032 km² |
| Надм. височина | 205 m |
| Пощ. код | 9404 |
| Тел. код | 05774 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 00268 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Крушари Илхан Мюстеджеб (ДПС; 2019) |
Александрѝя е село в Североизточна България, община Крушари, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Александрия се намира в Южна Добруджа, северно на около 35 km от областния център град Добрич и 8 km – от общинския център Крушари. На около 8 km на север и 16 km на изток от него отстоят участъци от границата с Румъния. Разположено е на територия с леко хълмист релеф.
Селото има пътна връзка чрез минаващия през него третокласен републикански път III-293 на север със село Коритен, а на юг – през общинския център Крушари и селата Свобода, Овчарово и Паскалево – с областния център Добрич.
Климатът е умерено континентален и се характеризира със слънчева, но хладна пролет, горещо лято, топла есен и студена зима.[2]
Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството, включително пчеларството. Последното, обаче, все по-силно страда от ежегодните пръскания на земеделските култури с препарати против вредители, които водят до отравяния на пчелните семейства [3].
Надморската височина в центъра на селото е около 153 м.
Землището на село Александрия граничи със землищата на: село Коритен на север; село Абрит на североизток; село Добрин на изток (участък около 0,24 km); село Полковник Дяково на югоизток; село Бистрец на югозапад; село Телериг на югозапад; село Огняново на запад; село Габер на северозапад.[4]
Числеността на населението на село Александрия по данните от преброяванията[5] от 1934 г. насам се променя както следва:[6]
|  |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[7]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 67 | 100 |
| Българи | 64 | 95,52 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | ... | ... |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 0 | 0 |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г. Старото име на селото е „Капаклии“. Преименувано е „Александрия“ с височайши доклад 9283 от 22 декември 1882 г.[8][9]
Данните за историята на село Александрия – доколкото има такива, изхождат предимно от предания.
Смята се, че селото е създадено през 1878 г. от българи – преселници от село, останало в пределите на Румъния след руско–турската война 1877 – 1878 г., на мястото на дотогавашно село с турско население, изселило се в Турция след войната.[10]
На около километър и половина северозападно от селото, в местността Текето, се намира Александрийският манастир „Свети Пророк Илия“. Предполага се, че на същото място може би е имало манастир, построен – както и много други църкви и манастири, по време на управлението на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) – и разрушен скоро след падането на България под османско владичество [11]. Създаването на сегашния манастир – смятано за възстановяване на някогашния, започва през 2004 г. на мястото на старото, съществувало до средата на 20 век двуобредно светилище Мустафа Канаат – Свети Илия, известно сред местното население като „Дървеното теке“ [12], като със средства от дарители е построен и храмът „Свети Пророк Илия“, осветен на 22 октомври 2009 г.[11]
До текето, а сега – до манастира, има аязмо, свързано с поверие за лечебна сила на водата му.
Паметник на загиналите от село Александрия в Междусъюзническата война и Първата и Втората световни войни е изграден до голямата чешма в източния край на селото и е открит на 3 юни 1946 г.
През 1959 г. при изграждането на малък язовир строителите се натъкват на старинни погребения с керамични съдове, монети и различни метални предмети. Находката е в землището на село Александрия, но по-близо до село Абрит. Впоследствие голяма част от този късноантичен некропол – предполагаемо единственият алански некропол в България – е унищожена при прокарването на път и подсилването на язовирната стена. През пролетта на 2008 г. община Крушари и РИМ – Добрич извършват съвместно археологическо проучване по оцелялата периферия на некропола. Разкрита е шахтова гробница от втората половина на IV век, погребения по християнски обред и гроб на жена – всичко разграбено от иманяри.[13]
В селото има читалище с име „Втори юни – 2004 г.“ и регистрационен № 3080.[14]
Изпълнителната власт в село Александрия към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[15]
Природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост до с. Александрия на площ от 71 хектара се намира природната забележителност Александрийска гора[16]. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В местността Текето се провежда ежегодно на 2 август [17] фолклорен събор за популяризиране и запазване на добруджанския фолклор с участието на танцови състави, певци и певчески групи.
При Паметника на загиналите от село Александрия във войните ежегодно на 6 септември (Ден на Съединението) се поднасят цветя и се провежда тържество.[18]
Бележки и източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Село Александрия
- ↑ Трагедия за пчеларите в Добруджа, архив на оригинала от 12 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180912093336/http://pcheli.bg/tragediya-za-pchelarite-v-dobrudzha/, посетен на 17 март 2019
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Александрия > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Александрия, общ. Крушари, обл. Добрич Справка към 04.12.2024.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 23.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. АЛЕКСАНДРИЯ (Капаклии) (Справка към 17 декември 2024.)
- ↑ Заглъхващият живот в добричкото село Александрия – бурени и тишина“
- ↑ а б Александрийски манастир „Св. пророк Илия“
- ↑ Двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия край с. Александрия, архив на оригинала от 18 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200218141623/http://www.krushari.bg/803-текето, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ОБЩИНА КРУШАРИ, „Късноантичен некропол край с. Александрия – единственият алански некропол в България“, архив на оригинала от 21 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200221100839/http://www.krushari.bg/1117-исторически-забележителности, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ Информационна карта за 2016 г.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, Общинска администрация - Крушари. Кметски наместници: с. Александрия.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България – АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ГОРА (Код в регистъра: 367)
- ↑ Илинден по стар стил.
- ↑ Областна администрация – град Добрич – Община Крушари, „Паметник на загиналите във войните – село Александрия“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- bulmaps.bg
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-008-1 Актуалност: 1985 г. Издание: 1991 г.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-008-2 Актуалност: 1985 г. Издание: 1991 г.
| |||||||