Направо към съдържанието

Алдобрандино III д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Алдобрандино д’Есте.

Алдобрандино III д’Есте
Aldobrandino III d'Este
господар на Ферара и на Модена

Роден
Починал
1361 г. (25 г.)
Управление
Период20 март 1352 – 3 ноември 1361
ПредшественикОбицо III д’Есте
НаследникНиколо II д’Есте
Герб
Семейство
РодЕсте (династия)
БащаОбицо III д’Есте
МайкаЛипа Ариости
Братя/сестриБеатриче д'Есте
Алда д’Есте
Риналдо д'Есте
Николо II д’Есте
Ацо д'Есте
Фолко д'Есте
Костанца д’Есте
Уго д’Есте
Алберто V д’Есте
Природени:
Риналдо д'Есте
Джовани д'Есте
СъпругаБеатриче да Камино
ДецаВерде д’Есте
Обицо IV д'Есте
Алдобрандино III д’Есте в Общомедия

Алдобрандино III д’Есте (на италиански: Aldobrandino III d'Este; * 14 септември 1335, Ферара; † 3 ноември 1361, пак там) от рода Есте е от 1352 г. до смъртта си господар на Ферара и на Модена.

Той е син на Обицо III д’Есте (* 1294, † 1352) маркиз на Ферара и господар на Модена и на Парма, и на втората му съпруга Липа Ариости († 1347). Негови дядо и баба по бащина линия са Алдобрандино II д’Есте, господар на Модена, Лендинара, Ровиго и Есте, и Алда Рангони, а по майчина – Якопо Ариосто. Брат е на:[1][2]

Алдобрандино III

Понеже е роден преди брака на родителите му, той е узаконен заедно с братята и сестрите си, родени преди брака, с папска була на папа Климент VI през 1346 г.[3]

На 2 април 1352 г., след смъртта на баща си, той е провъзгласен за господар на Ферара. Опитва се да убеди братовчед си Франческо д'Есте, който живее във Венеция, след като е напуснал града и преди това е бил в Копаро, Адрия и Киоджа, като изпраща кмета на Ферара и Галеацо де Медичи[4]. Опитът за помирение е неуспешен и Франческо д'Есте, потомък на Обицо II д'Есте, заедно с братовчед си Риналдо, син на Николо I д'Есте, се противопоставят на инвеститурата на новия маркиз на Ферара. Те получават подкрепата на Да Карара от Падуа, Малатеста от Римини и Гонзага от Мантуа. Алдобрандино на свой ред получава подкрепата на Кангранде II дела Скала.

През 1354 г., при пристигането на Карл IV Бохемски в Италия, е сред първите, които му отдават почит, като в замяна получава признаването на древните привилегии и инвеститури, както и отстъпката на Модена. Император Карл IV, господар на Бохемия и Германия, е на път за Рим за коронацията си по това време и Алдобрандино е сред първите, които се присъединяват към него, за да отдадат почит. Това печели на него и на Дом Есте признание с императорска диплома за първенство над Модена и Фриняно[5].

Между 1355 и 1358 г. влиза в конфликт с могъщата династия Висконти от Милано, но впоследствие всеки акт на официална агресия е прекъснат от договора за приятелство и взаимна подкрепа в случай на вражески атаки. В спора, който засяга Болоня и който вижда Бернабо Висконти и папа Инокентий VI от противоположните страни, той обаче заема неутрални позиции и това му печели, от страна на папата, повторното потвърждение на викариата на Ферара.

През 1356 г. подкрепя Хил Алварес Карильо де Алборнос, испански кардинал и политик, срещу Франческо II Орделафи, господар на Форли.

През 1351 г. се жени за Беатриче да Камино, дъщеря на Рицардо III да Камино, принадлежаща към аристократичен род от района на Тревизо.

Умира на 3 ноември 1361 г., докато е решен да води трудна политика на балансиране между Мантуа и Милано. Не може да остави властта на сина си Обицо, който е само на 5 г. Наследен е от брат си Николо II.

Алдобрандино III, заедно с братята си Николо и Алберто и баща си Обицо III, е споменат от Лудовико Ариосто в Песен III на поемата му „Бесният Орландо“.

Беатриче Да Камино

∞ 1351 за Беатриче да Камино († 1388), дъщеря на Рицардо VI да Камино, граф на Кенеда ди Сопра, господар на Тревизо, и на Верде дела Скала от Верона, от която има син и дъщеря:

  • Верде/Виридис (Берта) д’Есте (* 27 април 1354, Ферара; † 20 август 1400, пак там), ∞ 14 юни 1377 за херцог Конрад V фон Tek (* 5 май 1361, † 9 юли 1386), от когото няма деца
  • Обицо IV д'Есте (* 19 септември 1356, Ферара; † 1388), обезглавен с майка си заради заговор срещу чичо си Алберто V
  • Paolo Bertolini. Aldobrandino III d'Este signore di Ferrara e di Modena, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, treccani.it
  • Claudio Maria Goldoni, Atlante estense – Mille anni nella storia d'Europa – Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, ISBN 978-88-6462-005-3.
  • Gerolamo Melchiorri, Donne illustri ferraresi dal Medioevo all'Unità, a cura di Graziano Gruppioni, prefazione Enrica Guerra, Ferrara, 2G Editrice, 2014, ISBN 978-88-89248-18-8.
  • Graziano Gruppioni, LA NOSTRA STORIA Storie di storia ferrarese, in Documenti per la storia di Ferrara 2, Ferrara, 2G Editrice, 2010, ISBN 978-88-89248-19-5.
  • Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 32.
  1. Obizzo III d'Este, genealogy.euweb.cz
  2. Obizzo III d'Este, fmg.ac
  3. Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 69
  4. Graziano Gruppioni, LA NOSTRA STORIA Storie di storia ferrarese, in Documenti per la storia di Ferrara 2, Ferrara, 2G Editrice, 2010, с. 49
  5. Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 73
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aldobrandino III d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​